Даниел 1, 17
След като се въведе в паметта на приложението, възможно е да се промени поведението му.
Първите два дни бяха запълнени най-вече с лекциите на Мицкевич, който почти не отделяше внимание на духовната и емоционалната страна на проблема; започнах да разбирам възраженията на Ченгето; никога, в нито един момент от човешката история религията не е можела да завладее масите, обръщайки се единствено към разума. Дори пророкът беше останал на заден план, срещах го, когато се хранехме, повечето време прекарваше в пещерата си и предполагам, че вярващите бяха леко разочаровани.
Всичко се промени в сутринта на третия ден, който бе посветен на пост и медитация. Към седем часа ме събуди меланхоличният и плътен звук на тибетските тромпети, свирещи проста мелодия, съставена само от три ноти. Излязох на терасата: слънцето изгряваше над каменистата долина. Един по един елоимитите се заизмъкваха от палатките си, просвайки рогозки на земята и налягайки около естрадата, където двама тръбачи свиреха от двете страни на пророка, застанал в поза „лотос“. Както останалите членове на сектата, той беше облечен с бяла туника; но докато техните бяха от обикновен памучен плат, неговата беше от лъскав бял сатен, искрящ на утринната светлина. След около две минути той заговори с бавен и дълбок глас, който, силно увеличен от високоговорителите, успяваше да заглуши звука на тръбите. С прости думи той прикани вярващите да усетят земята, на която лежат, да си представят вулканичната енергия, идваща от нейните недра, безмилостната й енергия, надвишаваща тази на най-мощните атомни бомби; да овладеят тази енергия, да я поемат в телата си, предназначени за безсмъртие.
След това той ги помоли да свалят туниките си и да подложат голите си тела на слънчевите лъчи; да си представят и тази колосална енергия, съставена от милиони едновременни термоядрени реакции, енергията на слънцето и на всички звезди.
Призова ги да проникнат дълбоко в тялото си, дълбоко под кожата си и да се опитат чрез медитация да видят клетките си и още по-навътре — техните ядра, съдържащи ДНК, която съхранява генетичната им информация. Подкани ги да осъзнаят своята ДНК, да се изпълнят с мисълта, че тя носи тяхната схема, схемата на тялото им, и че противно на материята, тази информация е безсмъртна. Помоли ги да си представят как тази информация преминава през вековете в очакване на Елоимите, които ще могат да възстановят телата им благодарение на високо развитата им технология и информацията, кодирана в ДНК. Помоли ги да си представят завръщането на Елоимите и момента, когато те самите, след период на очакване, наподобяващо дълъг сън, ще се върнат към живота.
Изчаках края на медитацията, за да се присъединя към тълпата, отправила се към пещерата, където се провеждаха лекциите на Мицкевич; бях изненадан от трескавата и не съвсем нормална радост, обхванала участващите — много от тях си говореха на висок глас и се спираха, за да се прегърнат за няколко секунди, други вървяха, подскачайки, а някои тананикаха весел напев. Пред пещерата беше опънат плакат, на който с разноцветни букви бе написано „ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОСОЛСТВОТО“. Близо до входа попаднах на Венсан, който явно не споделяше заобикалящата ни възбуда; в качеството си на ВИП-ове ние безспорно не бяхме длъжни да изпитваме обикновени религиозни емоции. Седнахме сред останалите; глъчката замлъкна, когато един гигантски екран с основа трийсет метра започна да се спуска по стената в дъното; след това стана тъмно.
Плановете на посолството бяха направени с помощта на триизмерни програми, вероятно AutoCad и Freehand; по-късно с изненада разбрах, че пророкът лично бе направил всичко. Въпреки че бе напълно невеж в почти всички области, той се увличаше от информатика, и то не само от видеоигри; бе овладял най-сложните графични инструменти и сам бе направил сайта на сектата с помощта на Dreamwear MX и дори бе написал стотина страници в HTML код. Във всеки случай както в плана на посолствата, така и при изготвянето на сайта, той бе дал воля на естествения си вкус към грозотата; до мен Венсан изстена мъчително, сведе глава и упорито остана загледан в коленете си през цялата прожекция, а тя продължи повече от половин час. Диапозитивите следваха един след друг, като при прехода по правило образът се разлагаше и съграждаше наново и всичко това под звуците на увертюрите на Вагнер, семплирани с гръмко техно. Повечето от залите на посолството имаха форма на съвършени геометрични тела — от дванайсетостен до двайсетостен; очевидно заради художествената условност, гравитацията не бе взета предвид и погледът на виртуалния посетител свободно се рееше от горе на долу в стаите, между които се виждаха украсени със скъпоценни камъни джакузи; навсякъде висяха отвратително реалистични порнографски гравюри. Огромните френски прозорци на някои зали гледаха към пейзаж с тучни ливади, обсипани с пъстри цветя, и аз се запитах как пророкът ще постигне това сред крайно оскъдната природа на Ланзароте; цялото хиперреалистично изобилие на цветя и треви ме наведе на мисълта, че този вид подробности едва ли ще го спрат и че навярно ще използва изкуствена растителност.