Последва финал, при който се издигнахме във въздуха и видяхме общия план на посолството — шестолъчна звезда със завити лъчи, — а после, чрез главозамайващо отдалечаване, камерата ни показа Канарските острови, земното кълбо, а в залата отекнаха първите тактове на „Така рече Заратустра“. След това настъпи тишина — на екрана се редуваха неясни изображения на галактични мъглявини. Тези образи също изчезнаха и един светлинен кръг се насочи към сцената, съпровождайки пророка, който подскачаше и блестеше в церемониалния си костюм от бял сатен с апликации, проблясващи диамантено. Гръмки овации избухнаха в залата, всички станаха, ръкопляскаха и крещяха: „Браво!“ Венсан и аз се почувствахме принудени също да станем и да аплодираме. Всичко това продължи поне двайсет минути; понякога аплодисментите затихваха и вече сякаш щяха да престанат, когато внезапно, най-вече от групичката на първите редове, насядала около Ченгето, прииждаше нова, още по-силна вълна от ръкопляскания, която завладяваше цялата зала. Преброих пет затихвания и пет вълни, преди пророкът, почувствал, че възторгът скоро ще спадне, да разтвори широко ръце. Веднага настъпи тишина. С дълбок и, трябва да призная, доста впечатляващ глас (но пък и звуковата уредба силно подчертаваше ехото и ниските тонове) той запя първите тактове на химна за посрещането на Елоимите. Мнозина около мене подеха думите полугласно. „По-сол-ство-то ще по-стро-им…“ — гласът на пророка премина към по-високи тонове. „Не ще по-жа-лим труд и сред-ства“ — пееха все повече хора край мен. „Ще бъде на-ше-то при-вет-стви-е“ — ритъмът стана по-неопределен и по-бавен, но пророкът поде с триумфален и мощно усилен глас, който отекна в цялата пещера: „Ще бъ-де Нов Еру-са-лим!“ Същият мит, същата мечта, все така могъща и в третото хилядолетие. „И ще отрие Бог всяка сълза от очите им…“78 Тълпата потръпна от вълнение и след пророка всички подеха припева, който се състоеше само от три ноти, безконечно повтарящи една-единствена дума: „Ееее-лоо-им!… Ееее-лооо-им!…“ С протегнати към небето ръце Ченгето пееше гръмогласно. На няколко метра от мен забелязах Патрик със затворени зад очилата очи, с разтворени ръце, почти изпаднал в екстаз, а до него Фадиах, припомняйки си може би рефлексите на своите прадеди петдесятници, се извиваше на място, напявайки провлечено неразбираеми думи.
Последва нова медитация, този път в тишината и тъмнината на пещерата; след това пророкът отново взе думата. Всички го слушаха не само с почит, но и с безмълвно и радостно обожание, почти като омагьосани. Според мен това се дължеше най-вече на тона на гласа му, мелодичен и лиричен, който понякога спираше под напора на чувствата или мисълта, а понякога преминаваше в ентусиазирано кресчендо. Самата му реч ми се стори доста объркана; започна от разнообразието на формите и цветовете в животинския свят (призова ни да мислим за пеперудите, които сякаш съществуват само за да се възхищаваме на пъстроцветния им полет) и стигна до причудливите репродуктивни обичаи, характерни за някои животински видове (разпростря се например върху един вид насекоми, при които мъжкият, петдесет пъти по-малък от женската, живеел като паразит в корема й, преди да излезе да я оплоди и да загине), вероятно в библиотеката си имаше книга от рода на „Забавна биология“ (предполагам, че подобно заглавие съществува за всички науки). Но това безредно струпване водеше до една силна идея, която той ни изложи веднага: създавайки ни — нас и живота на тази планета — Елоимите несъмнено били учени от много високо ниво и следвайки примера им, ние също трябва да почитаме науката, основа на всяка практическа реализация, да я уважаваме и да й предоставим необходимите средства, за да се развива. По-специално, трябва да се поздравим, че сред нас се намира един от най-изтъкнатите световни учени (той посочи Мицкевич, който стана и се поклони сковано на тълпата под залп от аплодисменти); но ако Елоимите високо ценели науката, те също така били и хора на изкуството: науката е само средство за осъществяване на това невероятно разнообразие от живи същества, което може да се разглежда единствено като произведение на изкуството, най-величественото от всички. Само гениални творци са можели да създадат такова изобилие, такава красота, толкова възхитително богатство и естетическа фантазия.