Преди да заспя, дълго мислих за Патрик и Венсан. След първата вечер той повече не ме заговори. Събуждайки се рано на следващата сутрин, отново го видях, че се спуска по пътя, криволичещ край възвишението в компанията на Сюзан; и този път те изглеждаха потопени в сериозен и безизходен разговор. Разделиха се на първата площадка, като си кимнаха с глава, и Венсан се запъти обратно към стаята си. Чаках го до входа; той се стресна, като ме видя. Поканих го на кафе при мен; хванат натясно, той прие. Докато водата се топлеше, подредих чашите и приборите на малката масичка на терасата. Слънцето трудно пробиваше плътните и безформени тъмносиви облаци; тънка виолетова линия пробягваше над хоризонта. Налях му кафе; той си сложи захар и замислено разбърка съдържанието на чашата си. Седнах срещу него; той мълчеше и с наведени очи поднесе чашата до устните си.
— Влюбен ли си в Сюзан? — попитах аз.
Той ме погледна с тревога.
— Толкова ли си личи? — отговори той след продължителна пауза.
Кимнах утвърдително глава.
— Трябва да се дистанцираш… — продължих аз и убедителният ми тон сякаш изразяваше задълбочено предварително обмисляне, макар че идеята ми хрумна за първи път. Но аз продължих в същия дух: — Можем да се разходим из острова…
— Имаш предвид… да излезем от лагера?
— Забранено ли е?
— Не… Мисля, че не. Трябва да попитаме Жером…
Но тази перспектива сякаш го тревожеше.
— Да, разбира се! Да, разбира се! — възкликна добронамерено Ченгето. — Тук не е затвор! Ще помоля някого да ви закара в Аресифе или може би на летището: там по-лесно ще наемете кола.
— Нали ще се върнете тази вечер? — попита той, когато се качихме в микробуса. — Просто искам да знам…
Нямах никакъв план, исках само да отведа за един ден Венсан в нормалния свят, тоест неизвестно къде; тоест, като се има предвид мястото, където се намирахме — най-вероятно на плажа. Той проявяваше изненадващо покорство и липса на инициатива; човекът, от когото бяхме наели колата, ни даде карта на острова.
— Можем да отидем на плажа в Тегизе… — казах аз, това е най-лесно.
Той дори не си направи труд да ми отговори.
Беше си взел бански и кърпа и послушно седна между две дюни; изглеждаше готов да стои тук цял ден, ако се наложи.
— Има много други жени — казах аз просто ей така, за да започна разговора, но си дадох сметка, че нищо няма да излезе.
Сезонът още не бе настъпил, около нас имаше петдесетина души: девойки с привлекателни тела, придружени от момчета и майки с не толкова привлекателни тела и с малки деца. Принадлежността ни към едно общо пространство вероятно щеше да остане чисто теоретична; никой от тях не се намираше в реалност, с която по какъвто и да е начин ние бихме могли да взаимодействаме; за нас те съществуваха не повече, отколкото ако бяха образи на киноекран, дори бих казал — по-малко. Започвах да чувствам, че тази екскурзия в нормалния свят е обречена на неуспех и изведнъж разбрах, че на всичко отгоре има опасност тя да завърши много неприятно.
Не го бях направил нарочно, но бяхме седнали в онази част на плажа, където се разпореждаше ваканционният клуб „Томсън Холидейз“. Връщайки се от доста хладното море, в което не успях дори да се потопя, забелязах, че стотина души се бяха насъбрали около подиум, където бяха поставили звукова техника. Венсан не беше помръднал; седнал сред тълпата, той наблюдаваше заобикалящото го оживление с пълно безразличие; отивайки към него, прочетох на един бандерол: „Конкурс за Мис Бикини“. И наистина, десетина фльорцички на възраст от тринайсет до петнайсет години се фръцкаха и кудкудякаха близо до една от стълбите, които водеха към подиума. След впечатляваща музикална реклама висок негър, облечен като циркова маймуна, скочи на подиума и подкани момичетата да се качат.
— Ladies and Gentlemen, boys and girls80 — крещеше той в своя HF микрофон, — welcome to the „Miss Bikini“ contest! Have we got some sexy girls for you today!81
Той се обърна към първото момиче, високо източено девойче, облечено с миниатюрни бели бикини и с дълги червеникави коси.
81
Добре дошли на конкурса „Мис Бикини“. Днес сред нас има няколко много сексапилни момичета (англ.). — Б.пр.