— What’s your name?82 — попита я той.
— Илона — отговори момичето.
— A beautiful name for a beautiful girl83 — възторжено извика той. — And where are you from, Ilona?84
Идвала от Будапеща.
— Budaaaa-pest! That city’s hoooot!…85 — изръмжа той ентусиазирано; девойчето избухна в нервен смях.
Той продължи със следващото момиче — рускинче с платиненоруса коса, много добре оформено, въпреки петнайсетте си години, и с вид на истинска въртиопашка, после зададе по няколко въпроса на останалите, като подскачаше и се пъчеше като пуяк в смокинга си от сребристо ламе и пускаше все по-неприлични шеги. Хвърлих отчаян поглед към Венсан; в това плажно увеселение той изглеждаше като Самюел Бекет в рапърски клип. След като приключи с девойчетата, негърът се обърна към четирима шейсетгодишни шкембелии, седнали зад малка масичка с бележник пред себе си, и високопарно ги посочи на публиката:
— And judging theeem… is our international jury!… The four members of our panel have been around the world a few times — that’s the least you can say! They know what sexy boys and girls look like! Ladies and Gentlemen, a special hand for our experts!86…
Последваха няколко вяли ръкопляскания, а направените за посмешище дъртаци махнаха с ръка на семействата си в публиката. После започна самият конкурс — една след друга девойките по бикини се разхождаха по подиума, изпълнявайки нещо като еротичен танц: въртяха дупетата си, мажеха се с плажно масло, играеха с презрамките на сутиена и т.н. под звуците на гръмък хаус. Ето намирахме се в нормалния свят. Спомних си какво бе казала Изабел на първата ни среща: свят от вечни kids. Негърът беше възрастен kid, членовете на журито — застаряващи kids: във всичко това нямаше нищо, което би могло да накара Венсан да заеме отново мястото си в обществото. Предложих му да си тръгнем точно когато рускинчето пъхна ръка в долнището на бикините си; той прие с безразличие.
На карта с мащаб 1:200000, особено на картата „Мишлен“, всички изглеждат щастливи; нещата се влошават, когато мащабът е по-голям като на моята карта на Ланзароте; виждат се хотелските комплекси и развлекателната инфраструктура. При мащаб едно към едно попадаш в нормалния свят и това не е забавно; но ако продължиш с увеличението, попадаш в кошмар: започваш да различаваш акарите, микозите, паразитите, които разяждат плътта. Към два часа се върнахме в Центъра.
Тъкмо навреме, тъкмо навреме, Ченгето ни посрещна, подскачайки от възторг; пророкът току-що бил решил неочаквано да организира малка вечеря с присъстващите ВИП-ове, тоест с всички, които по някакъв начин имат връзки с медиите или публиката. Застанал до него, Хумориста енергично клатеше глава, намигайки ми, сякаш искаше да каже да не взимам всичко това на сериозно. Всъщност мисля, че той много разчиташе на мен, за да променя положението му — като отговорник за връзките с пресата, той досега беше претърпял редица неуспехи, в най-добрия случай сектата беше представена като сдружение от откачалки и наивници, вярващи в летящи чинии, а в най-лошия — като опасна организация, която проповядва идеи, намирисващи на евгеника и дори на нацизъм; пророкът също често бе осмиван заради последователните си провали в предишни поприща (автомобилен състезател, поп певец…). С една дума, един ВИП с тежест като мен за тях беше неочакван късмет, кислородна бутилка.
В трапезарията имаше около десетина души; разпознах Джанпаоло и Франческа. Вероятно той дължеше тази покана на актьорските си прояви, колкото и скромни да бяха те; очевидно понятието ВИП се възприемаше в широк смисъл. Разпознах и една доста пълна, платиненоруса жена, която бе пяла химна за посрещане на Елоимите толкова силно, че едва се издържаше; представи ми се като оперна певица, или по-точно хористка от операта. Заемах почетното място точно срещу пророка; той ме посрещна сърдечно, но изглеждаше напрегнат, тревожен, гледаше загрижено във всички посоки; успокои се малко, когато Хумориста седна до него. Венсан се разположи от дясната ми страна и впери поглед в пророка, който правеше топчета от хляб и машинално ги търкаляше по масата; изглеждаше уморен, разсеян, за първи път можех да му дам наистина шейсет и пет години.
— Медиите ни ненавиждат — каза той горчиво… — Ако сега изчезна, не знам какво ще стане с делото ми. Ще се нахвърлят като изгладнели кучета…
Хумориста, който се канеше да вметне някоя шега, се обърна към него, но по тона на гласа му разбра, че говори сериозно, и остана със зяпнала уста. Плоското му като ютия лице, малкият нос, рядката права косица — всичко го предопределяше за ролята на шут, той спадаше към онези лишени от чар същества, при които дори отчаянието не изглежда сериозно; очевидно след внезапното разпадане на сектата съдбата му едва ли щеше да бъде завидна, бях сигурен, че няма друг източник на доходи. Той живееше с пророка в Санта Моника в същата къща, където бяха настанени и дванайсетте годеници. Лично той нямаше сексуален живот и, общо взето, не правеше почти нищо — единствената му прищявка беше да си доставя от Франция чеснов салам, тъй като магазините за деликатеси в Калифорния били недобре снабдени; освен това колекционираше кукички за въдица и като цяло беше една жалка марионетка, лишена от собствени желания и изобщо от всякаква жизнена субстанция; пророкът го държеше отчасти по милост, отчасти за да подчертава собствената си изключителност и да си избива върху него комплексите.
86
И ще ги оценява нашето международно жури! И четиримата членове на нашето жури са обходили много пъти земното кълбо — това е най-малкото, което можем да кажем за тях. Знаят какво означава сексапилни момичета и момчета! Дами и господа, аплодисменти за нашите експерти!… (англ.). — Б.пр.