Годениците на пророка се появиха с подноси, отрупани с ордьоври; вероятно за да подчертаят артистичния характер на сборището, те бяха сменили туниките с предизвикателни костюми на феи Мелюзини с островърхи шапки, обсипани със звезди и прилепнали рокли със сребърни пайети, отворени на дупетата им. В кулинарно отношение се бяха постарали: имаше малки банички с месо и различни мезета. Машинално пророкът погали задника на брюнетката, която му сервираше, но това като че ли не успя да му повиши настроението; той нервно нареди да поднесат веднага виното, изпи две чаша една след друга, после се облегна на стола си и продължително огледа присъстващите.
— Трябва да направим нещо с медиите… — каза той накрая на Хумориста. — Прочетох последния „Нувел Обсерватьор“, тази системна кампания срещу нас не може да продължава…
Събеседникът му смръщи вежди и като се замисли за миг, каза неуверено, сякаш изричаше забележителна истина:
— Няма да е лесно…
Бях изненадан от безразличието, с което приемаше нещата, защото в последна сметка официално именно той отговаряше за тях — и това бе очевидно, след като нито Учения, нито Ченгето присъстваха на тази вечеря. Вероятно беше напълно некомпетентен в тази област, както и във всички останали; беше свикнал с лошите резултати от дейността си и мислеше, че винаги ще е така, че всички край него са свикнали с неуспехите му; той също беше на около шейсет и пет години и вече не очакваше кой знае какво от живота. Устата му се отваряше и затваряше мълчаливо, видимо искаше да каже нещо смешно, да върне доброто настроение, но не успяваше, беше жертва на временна повреда на духовитостта си. В крайна сметка се отказа — сигурно си мислеше, че пророкът тази вечер не е в настроение, но ще му мине; успокоен, той спокойно се зае с баничката си.
— Как мислиш… — обърна се към мен пророкът, като ме гледаше право в очите. — Дали враждебното отношение на пресата е дългосрочен проблем?
— Общо взето, да. Ако заемеш позата на мъченик и се оплакваш непрекъснато, че си жертва на неоправдано отхвърляне, можеш да привлечеш някои психари; навремето Льо Пен успя да го направи. Но в крайна сметка губиш — най-вече ако искаш да имаш нови привърженици, тоест — да спечелиш и друга аудитория.
— Точно така, точно така!… Чуйте какво ми каза Даниел!… — Той стана от стола си и се обърна към всички: — Медиите ни обвиняват, че сме секта, макар че именно те не ни дават да станем религия, като изопачават системно идеите ни и ни пречат да имаме по-голяма аудитория, въпреки че нашите решения са валидни за всеки човек, независимо от националността, расата или предишните му религиозни убеждения!…
Присъстващите спряха да ядат, но никой не намери какво да каже. Пророкът седна обезсърчен, кимна с глава на брюнетката, която му наля още вино. След известно мълчание разговорите на масата продължиха: повечето се въртяха около роли, сценарии, разни проекти за филми. Мнозина от поканените вероятно бяха начинаещи или второразредни актьори: забелязал съм, че поради решаващата роля на случайността в живота им актьорите са лесна плячка за разни секти, вярвания и странни духовни учения. Любопитно е, че никой от тях не ме позна, което беше много добре.
— Harley de Dude was right… — каза замислен пророкът. — Life is basically a conservative option…87
Учудих се на кого говори, преди да разбера, че това бях аз. Той се усети и продължи на френски с искрена и неочаквана тъга:
— Знаеш ли, Даниел, единствената цел на човечеството е да се възпроизвежда, да продължава вида. Колкото и незначителна да изглежда, тя го преследва с невероятна настойчивост. Макар хората да са били нещастни, страшно нещастни, те продължават с всички сили да се противопоставят на всичко, което може да промени участта им; те искат деца, и то деца, които им приличат, за да изкопаят собствения им гроб и да запазят условията за нещастието. Когато им предлагаш някаква промяна, някакъв друг път, можеш да очакваш ожесточена съпротива. Не си правя илюзии за следващите години: колкото повече постигаме условията за техническото осъществяване на проекта, толкова по-яростна ще бъде борбата против нас. При това интелектуалната власт като цяло е в ръцете на привържениците на статуквото. Битката ще бъде трудна, извънредно трудна…