Всъщност нямах мнение, струваше ми се, че в дългосрочен план привържениците на генната технология ще стават повече от противниците й, но най-много се изненадах, че те пак ме замесват във вътрешните си противоречия. Още не бях си дал сметка, но те вярваха, че като артист разбирам интуитивно мисловните нагласи, насоките на общественото мнение; не виждах причина да ги разубеждавам и след като изредих няколко баналности, които те изслушаха с респект, станах усмихнат от масата под претекст, че съм уморен, измъкнах се от пещерата и се запътих към палатковия лагер: искаше ми се да видя отблизо редовите привърженици на сектата.
Още беше рано и никой не си беше легнал; повечето седяха по турски пред палатките си сами и много рядко по двойки. Мнозина бяха голи (без да бъде задължителен, нудизмът бе широко практикуван от елоимитите. Нашите създатели, Елоимите, които постигнали пълен контрол над климата на родната си планета, също ходели голи, както подобава на всяко свободно и гордо същество, отхвърлило чувството за вина и срам; според пророка следите от първородния грях били изличени, сега ни водел новият закон на истинската любов). Общо взето, те не правеха нищо или пък медитираха по свой начин — мнозина седяха с разтворени длани и поглед, вперен в звездите. Палатките, раздадени от организацията, имаха форма на вигвами, но белият и леко блестящ плат беше много модерен — нещо от рода на „новите материи, използвани в космическите изследвания“.
С една дума, това беше племе, високотехнологично племе, мисля, че всички имаха Интернет, пророкът много държеше на това, за да може мигновено да им съобщава указанията си. Вероятно чрез Интернет имаха много обществени връзки, но като ги гледаше ей така, събрани заедно, човек бе поразен от изолацията и безмълвието им; всеки си стоеше пред палатката, без да говори, без да общува със съседите си, бяха на няколко метра едни от други, но сякаш не подозираха взаимното си съществуване. Знаех, че повечето нямат деца, нито домашни любимци (не беше забранено, но все пак бе посочено като нежелателно; ставаше дума да се създаде нов вид, а възпроизвеждането на съществуващите вече видове се смяташе за нещо остаряло, консервативно — то бе доказателство за слаб характер, който във всеки случай не свидетелства за истинска вяра; едва ли глава на семейство можеше да се издигне на висок пост в организацията). Извървях всички пътеки, минах край неколкостотин палатки, но никой не ме заговори; всички се задоволяваха с кимване с глава или бегла усмивка. В началото си помислих, че са смутени; все пак бях ВИП, имах привилегията непосредствено да разговарям с пророка; много бързо обаче си дадох сметка, че когато се срещаха помежду си в някоя алея, поведението им беше същото: усмивка, кимване и нищо повече. Излязох от лагера, извървях стотина метра по каменистия път и спрях. Имаше пълнолуние, чакълът и блоковете от лава се виждаха отлично; далеч на изток забелязах слабата светлина на защитните бариери, които ограждаха терена; намирах се сред нищото, беше топло и ми се щеше да стигна до някакво заключение.
Навярно съм стоял дълго време така в състояние на дълбока умствена празнота, защото, когато се върнах, лагерът вече беше стихнал; явно всички спяха. Погледнах часовника си — беше три и нещо. Помещението на Учения още светеше; той бе на бюрото си, но чу стъпките ми и ми направи знак да вляза. Мебелировката не бе толкова оскъдна, колкото си мислех: имаше диван с доста хубави копринени възглавнички, килими с абстрактни мотиви застилаха каменния под; той ми предложи чаша чай.
— Вероятно си разбрал, че има известно напрежение в ръководния екип… — каза той и млъкна.
Явно според тях аз бях основна фигура; продължавах да мисля, че преувеличават важността ми. Вярно е, че можех да дрънкам каквото си поискам, винаги се намираха медии да отразят думите ми; но това далеч не значеше, че трябва да ме слушат и да променят мнението си: всички бяха свикнали, че личностите говорят в медиите по най-различни теми и казват, общо взето, известни неща, но след това никой не им обръща внимание. С една дума, зрелището, превърнато в система за постигане на отвратителен консенсус, отдавна се беше сринало под тежестта на собствената си нищожност. Но аз не направих нищо, за да го опровергая; съгласявах се с онзи благосклонен неутралитет, който толкова често ми беше помагал в живота и ми беше позволил да изслушам куп интимни изповеди на хора от най-различни среди; впоследствие, изопачавайки ги грубо, ги използвах в моите скечове.