— Случи се… случи се… — прошепна той със слаб, треперещ глас. — Случи се нещо ужасно… — успя най-сетне да каже той.
Приближи се Ченгето и застана пред мен с разгневено лице и изпитателен поглед. Хумориста някак жаловито изблея.
— Добре, при това положение можем да го оставим да влезе — изсумтя Ченгето.
В спалнята на пророка имаше огромно кръгло легло с диаметър три метра, покрито с розов сатен; меки табуретки също от розов сатен бяха поставени тук-там из стаята, на трите стени имаше огледала, докато четвъртата представляваше голям френски прозорец, който гледаше към каменистата долина и отвъд нея — към първите вулкани, застрашителни в светлината на настъпващата буря. Прозорецът беше счупен, а в средата на леглото бе проснат трупът на пророка, гол и с прерязано гърло. Беше загубил страшно много кръв, сънната артерия беше направо срязана. Учения нервно сновеше от единия до другия край на помещението. На една табуретка седеше Венсан с отнесен вид и едва вдигна глава, като чу, че приближавам. Чернокоса девойка, в която разпознах Франческа, лежеше в ъгъла на стаята, облечена с окървавена нощница.
— Италианецът го е направил… — сухо каза Ченгето.
За пръв път виждах труп, но не бях силно впечатлен; не бях и много изненадан. Когато на снощната вечеря пророкът си избра Франческа, бях забелязал изражението на приятеля й и за няколко секунди бях помислил, че този път пророкът прекалява, че нещата този път няма да са толкова лесни, както обикновено; и когато в края на краищата Джанпаоло даде вид, че се подчинява, си казах, че и той ще се преклони като другите; явно съм се излъгал. Воден от любопитство, се приближих до прозореца; склонът бе стръмен, почти отвесен; тук-там се виждаха няколко издатини, скалата беше здрава, стоеше непоклатимо и не се ронеше, но все пак никак не бе лесно да я изкачиш.
— Да… — мрачно коментира Ченгето — вероятно много му се е насъбрало на сърцето…
Той продължи да обикаля стаята, грижливо отбягвайки Учения, който крачеше от другата страна на леглото. Хумориста стоеше като вкаменен до вратата и машинално разтваряше и свиваше пръсти, изглеждаше напълно ужасѐн и на ръба на паниката. В този момент за първи път осъзнах, че въпреки хедонистичните и либертинските идеи, демонстрирани от сектата, никой от близките съратници на пророка не водеше сексуален живот; при Хумориста и Учения това беше очевидно: единият не се чукаше поради импотентност, другият — поради липса на мотивация. Ченгето пък беше женен за своя връстница, преминала петдесетте, което означаваше, че едва ли всеки ден се отдава на чувствена разюзданост, но и ни най-малко не се възползваше от високото си положение в организацията, за да прелъсти някоя млада привърженичка. Самите вярващи, както установявах с нарастващо учудване, бяха в най-добрия случай моногамни и в повечето случаи „нулогамни“, с изключение на младите и красиви привърженички, когато пророкът ги канеше да споделят леглото му за една нощ. С една дума, в своята група пророкът се беше държал като абсолютен властващ самец и бе успял да пречупи мъжествеността на съратниците си — те не само че нямаха сексуален живот, но вече дори и не се опитваха да имат такъв, забраняваха си дори да се доближат до женските и бяха приели мисълта, че сексът е привилегия на пророка; едва сега разбрах защо в лекциите си той непрекъснато превъзнасяше женските ценности и безмилостно критикуваше мачизма: целта му беше просто да кастрира слушателите си. Всъщност при маймуните отделянето на тестостерон у подчинените самци намалява и в крайна сметка изчезва.
Небето постепенно избледняваше, облаците се разпръскваха; безнадеждна светлина скоро щеше да освети долината преди падането на нощта. Бяхме много близо до Тропика на Рака — бяхме там гросо мъдо, както би казал Хумориста, когато все още можеше да пуска майтапи. „Това е не-же-лайно, винаги за-кур-свам с мюсли…“ — с подобни духовитости той се опитваше да развесели ежедневието ни. Какво ще стане с този нещастник сега, когато Орангутан номер 1 вече го няма? Той хвърляше уплашени погледи към Ченгето и Учения, съответно Орангутан номер 2 и Орангутан номер 3, които продължаваха да сноват из стаята, оглеждайки се от глава до пети. Когато господстващият мъжкар не може повече да упражнява властта си, отделянето на тестостерон у повечето маймуни се възстановява. Ченгето можеше да разчита на поддръжката на военизираната част на организацията — той лично бе подбрал охранителите, беше ги обучил, те се подчиняваха единствено на неговите заповеди; докато беше жив, пророкът изцяло разчиташе на него по тези въпроси. От друга страна, лаборантите и техническият екип, отговорен за генетичния проект, имаха работа само с Учения. Общо взето, ставаше дума за класически конфликт между грубата сила и интелекта, между първичното въздействие на тестостерона и друга, по-интелектуална негова проява. Във всеки случай почувствах, че това щеше да продължи дълго, и седнах на една табуретка близо до Венсан. Той като че ли усети присъствието ми, усмихна се унило и отново потъна в мислите си.