Въпреки тази нова ориентация към моногамност — впрочем имплицитна, тъй като Венсан не бе направил никакво изявление по този повод и не бе дал никакво указание, а изборът на Сюзан бе чисто индивидуален — седмицата след „възкресението“ се характеризираше със засилена, много по-свободна и разнообразна сексуална дейност. Дори чух да се говори за истински колективни оргии. Двойките, които се намираха в лагера, нямаха вид, че страдат, нямаше никакъв разрив на съпружеските отношения, нито дори банални кавги. Може би близката перспектива за безсмъртие вече правеше по-съдържателно понятието несобственическа любов, което пророкът бе проповядвал през целия си живот, без никога да успее наистина да убеди някого; мисля, че най-вече изчезването на смазващото му мъжко присъствие беше освободило вярващите и ги бе тласнало към желание за по-леки и игриви преживявания.
Това, което ме очакваше в собствения ми живот, едва ли щеше да бъде толкова смешно; предчувствах го все по-ясно. Едва вечерта преди да замина, успях да се свържа с Естер: тя ми обясни, че била много заета, играла главната роля в късометражен филм, било голям късмет, взели я в последния момент и снимките започнали точно след изпитите й — които впрочем взела блестящо; с една дума, тя говореше само за себе си. При това тя знаеше за събитията в Ланзароте и че аз съм пряк свидетел. „Que fuerte!“90 — възкликна тя, което ми се стори оскъдно като коментар; в този момент разбрах, че аз също няма да й кажа всичко, че ще се придържам към обичайната версия за възможно мошеничество, без никога да й призная до каква степен съм замесен в тази история и че Венсан може би е единственият човек, с когото някой ден ще мога да говоря за това. Тогава разбрах защо „сивите кардинали“ и дори обикновените свидетели на дадено историческо събитие, чиито основни подбуди остават неизвестни за широката публика, в определен момент изпитват нужда да освободят съвестта си и да изложат всичко, което знаят, на лист хартия.
На другия ден Венсан ме изпрати на летището в Аресифе, той караше сам микробуса. В момента, когато отново поехме покрай странния плаж от черен пясък, изпъстрен с бели камъчета, се опитах да му обясня защо имам нужда от писмена изповед. Той ме изслуша внимателно и след като паркирахме и преди да влезем в залата за заминаващи пътници, ми каза, че разбира, и ми разреши да напиша това, което бях видял. Трябвало само разказът ми да не бъде публикуван преди смъртта ми или поне да поискам разрешение от Съвета на църквата — а именно от триумвирата, в който участват той, Учения и Ченгето, — за да го напечатам или дори да го дам за прочит на някого. Разбрах, че освен за тези условия, които бързо приех — знаех, че ми има доверие, — той мисли и за нещо друго, сякаш молбата ми го беше въвлякла в смътни размишления, които все още не бе способен да си изясни.
Изчакахме момента на качването ми в самолета в зала с огромни стъклени прозорци, разположена над пистите. В далечината се очертаваха вулканите — привични и донякъде успокояващи присъствия, открояващи се на тъмносиньото небе. Чувствах, че Венсан би искал това сбогуване да бъде по-сърдечно: от време на време той стискаше ръката ми или ме прегръщаше през рамо, но не намираше подходящите думи и не владееше подходящите жестове. Същата сутрин бях дал да ми вземат ДНК проби и официално бях приет в Църквата. Когато стюардесата извика пътниците за Мадрид, си казах, че този остров с умерен и неизменен климат, в който почти през цялата година времето е слънчево и топло, е идеалното място, за да навлезеш във вечния живот.
Даниел 25, 7
От Венсан 1 наистина узнаваме, че след този разговор с Даниел 1 на паркинга на летището в Аресифе за първи път му хрумнала мисълта за животопис, отначало въведен като притурка, като един вид палиативно средство, докато напреднат изследванията на Злотан 1 за свързването на мрежите на паметта, което обаче след логическите концептуализации на Пърс придобил такова голямо значение.
Даниел 1, 19
Трябваше да чакам два часа на летището в Мадрид преди полета за Алмерия и те бяха достатъчни, за да изляза от странното абстрактно състояние, в което се намирах след престоя ми при елоимитите, и отново да се потопя в страданието, както постепенно се влиза в леденостудена вода; въпреки горещината, още щом се качих в самолета, треперех от безпокойство. Естер знаеше, че трябва да замина същия ден, и аз с огромно усилие на волята не й съобщих, че ще имам двучасов престой в Мадрид, защото перспективата да ми каже, че два часа е много кратък срок, за да вземе такси и т.н., ми изглеждаше непоносима. Въпреки това през тези два часа, докато се скитах из магазините за CD, които бяха предприели безсрамна промоция на последния диск на Давид Бисбал (доста разголена, Естер бе участвала в един от последните клипове на певеца), из Puntas de fumadores91 и бутиците с модни парцали „Jennyfer“, имах все по мъчителното чувство, че виждам как младото й тяло, още по-еротично в лятната рокля, пресича улиците на града на няколко километра оттук под изпълнените с възхищение погледи на момчетата. Спрях в „Тап Тап Тапас“ и си поръчах отвратителни кренвирши, плаващи в много мазен сос, които придружих с много бири; усещах как стомахът ми се подува и се пълни с лайна и ми хрумна да ускоря деструктивния процес, да стана стар, противен дебелак, за да се почувствам съвсем недостоен за тялото на Естер. Точно когато отварях третата бира „Маоу“, по радиото в бара пуснаха песен; не познавах певеца, но не беше Давид Бисбал, по-скоро традиционно латино, с онези опити за вокализи, които младите испанци вече смятат за смешни, певец за домакини, а не за мацки, но припевът гласеше Mujer es fatal92 и си дадох сметка, че никога не съм чувал по-точен израз за това просто и тъпо нещо и че поезията, когато успее да постигне простота, е голяма работа, наистина big thing; на испански думата fatal чудесно подхождаше, не виждах коя друга отговаря по-добре на положението ми, намирах се в ад, в автентичен ад, сам бях попаднал в клопката, бях пожелал да се намърдам вътре, но не знаех изхода и дори не бях сигурен, че искам да изляза, неяснотата в ума ми, ако имам такъв, беше все по-голяма, във всеки случай имах поне тяло, тяло, изтерзано и измъчено от желание.