Днес си мисля, че тази толкова нежна, дискретна, негласна сценка оказа решително влияние върху Естер, защото поведението й през следващите седмици се ръководеше от една-единствена мисъл — да не ме наскърбява; да се опита, доколкото й позволяват средствата, да ме направи щастлив. Средствата й да направи мъжа щастлив бяха значителни и пазя спомен за период на огромна наслада, озарена от ежеминутно плътско блаженство, което не мислех, че може да се понесе и преживее. Спомням си, че беше мила, умна, спомням си нейното проницателно съчувствие и прелестта й, но всъщност нямам истински спомен, никакъв образ не се откроява в съзнанието ми, знам само, че изживях няколко дни и няколко седмици в определено състояние, състояние на достатъчно и пълно, но все пак човешко съвършенство. Някои хора понякога са чувствали възможността за съществуването му, но никой досега не е успял да го опише правдоподобно.
От много отдавна тя имаше намерение да организира парти за рождения си ден, на 17 август, и през следващите дни започна да се занимава с приготовлението му. Искаше да покани много хора, стотина души, и реши да се обърне към един неин приятел, който живееше на улица „Сан Исидор“. Той имаше голям апартамент на последния етаж с тераса и басейн; покани ни на чаша, за да поговорим. Беше висок тип, казваше се Пабло, имаше дълга черна къдрава коса, изглеждаше по-скоро готин; беше облякъл лек халат, за да ни отвори, но на терасата го свали; голото му тяло беше мускулесто и загоряло от слънцето. Предложи ни портокалов сок. Дали беше спал с Естер? Дали щях да си задавам този въпрос за всички мъже, които срещахме? Тя беше толкова внимателна и предпазлива след вечерта на завръщането ми; вероятно забеляза безпокойство в погледа ми, защото отклони предложението да се попече на слънце край басейна и старателно ограничи разговора до подготовката на купона. Не можело и дума да става да купим достатъчно кокаин и екстази за всички; тя предложи да поеме разноските за първата доза, която ще загрее гостите, и да помоли двама-трима дилъри да минат по-късно. Пабло можел да се нагърби с това, в момента имал прекрасни доставчици; в порив на великодушие той предложи да купи няколко попърси.
На 15 август, празника на Богородица, Естер се люби с мен по-страстно от всякога. Бяхме в хотел „Санс“, леглото бе поставено срещу голямо огледало и беше толкова горещо, че всяко движение бе придружено с обилно потене; ръцете и краката ми бяха разтворени на кръст, нямах сила да мръдна, цялата ми чувствителност се беше съсредоточила в члена ми. Повече от час тя стоя върху мен, току-що епилираното й коте се свиваше и разпускаше около хуя ми. През цялото време тя галеше с ръка потните си гърди, като ме гледаше право в очите, усмихваше се и съсредоточено улавяше всяка промяна в желанието ми. Другата й ръка държеше ташаците ми, които тя ту по-леко, ту по-силно натискаше, следвайки ритъма на котето си. Когато почувстваше, че ще се изпразня, тя внезапно спираше, натискаше ги енергично с два пръста, за да спре еякулацията в самото начало; след като опасността преминеше, тя продължаваше да се движи напред-назад. Прекарах един, а може би два часа на границата на залпа, в най-голямата наслада, която един мъж може да изпита, и в крайна сметка именно аз я помолих за милост и пожелах да се изпразня в устата й. Тя се изправи, сложи възглавница под задника ми, попита ме дали добре виждам огледалото; не, по-добре било да се отместя малко. Отместих се в края на леглото. Тя коленичи между бедрата ми, лицето й бе до члена ми, който тя започна да ближе методично, сантиметър по сантиметър, преди да го налапа; после започна да ме гали с пръсти бавно, но силно, сякаш искаше да извлече всяка капка сперма от моите дълбини, а езикът й продължаваше да се движи напред-назад. Със замъглено от потта зрение, загубил всякаква представа за време и пространство, успях все пак да продължа още малко този момент, езикът й трикратно се завъртя, преди да се изпразня, и тогава, сякаш цялото ми тяло, излъчващо удоволствие, изчезна, погълнато от небитието, в прилив на блажена енергия. Тя задържа члена ми в устата си, почти неподвижна, като само забавено го смучеше със затворени очи, сякаш за да чуе по-добре виковете на моето щастие.