Към десет часа „хаусът“ се смени с „транс“, бях изпил Бог знае колко чаши с пунш и започнах да чувствам умора, щеше да бъде прекрасно, ако можех да спя, си казах аз, но не бях убеден, алкохолът ми беше помогнал да потисна тревогата, но аз я чувствах дълбоко в себе си, жива и готова да ме разкъса при най-малкия признак на слабост. Вече бяха започнали да се оформят двойки, бях забелязал движение по посока на спалните. Тръгнах наслуки по един коридор, отворих една врата, украсена с плакат, изобразяващ сперматозоиди в едър план. По всичко личеше, че е имало миниоргия; полуголи момичета и момчета лежаха напреки на леглото. В ъгъла руса тийнейджърка с тениска, вдигната над гърдите, правеше свирки; приближих се за всеки случай до нея, но тя ми направи знак да си вървя. Седнах до леглото недалеч от една брюнетка с матова кожа и великолепен бюст, чиято пола беше вдигната над кръста. Тя изглеждаше дълбоко заспала и не реагира, когато разтворих бедрата й, но когато бръкнах с пръст в котето й, отблъсна ръката ми машинално, без да се събуди. Примирен, седнах отново до леглото и прекарах половин час в тъпо отчаяние; после видях да влиза Естер. Тя беше весела, в блестяща форма и придружена от един приятел — дребен, много рус хомосексуалист, страшен сладур, с къси коси, когото бях вече виждал. Тя беше купила две дози кокаин и клекна, за да приготви тръбичките, после постави на земята парчето картон, което беше използвала; не беше забелязала присъствието ми. Първата доза взе приятелят й. Когато тя на свой ред коленичи на пода, полата й се вдигна високо и откри дупето й. Тя пъхна картонената тръбичка в ноздрата си и точно когато с точен и сръчен жест бързо смръкна белия прах, разбрах, че в паметта ми ще се запечати завинаги образът на това невинно, аморално животинче, което не беше нито добро, нито лошо, а само търсеше своята порция възбуда и удоволствие. Внезапно се сетих за начина, по който Учения описваше италианката: красива комбинация на частици, гладка повърхност без индивидуалност, чието изчезване няма да има никакво значение… И именно в това нещо бях влюбен, то беше единственият смисъл на живота ми — и най-лошото — продължаваше да е. Тя се изправи внезапно, отвори вратата — в стаята нахлу още по-силна музика — и се запъти обратно при гостите. Без желание станах и я последвах; когато стигнах в централното помещение, тя вече танцуваше. Започнах да танцувам близо до нея, но тя сякаш не ме виждаше, косите й се развяваха около лицето й, блузката й бе мокра от пот, зърната на гърдите й стърчаха под плата, бийт музиката беше все по-бърза — поне 160 BPM — и аз я следвах все по-трудно, скоро ни раздели група от три момчета, после се оказахме гръб в гръб, залепих задника си до нейния, в отговор тя започна да мърда, дупетата ни се търкаха все по-силно, после тя се обърна и ме позна. „Ола, Даниел…“, каза ми тя с усмивка и после пак затанцува, друга група момчета ни раздели и изведнъж почувствах, че съм страшно уморен, че ще падна, седнах на един диван и реших да си сипя уиски, но идеята не беше добра, защото веднага ми стана лошо, вратата на банята беше заключена и аз потропах неколкократно, повтаряйки: „I’m sick! I’m sick“103, докато най-сетне едно момиче дойде да ми отвори, беше се завило с кърпа през кръста; веднага затвори след мен и после се върна във ваната, където я чакаха двама младежи; тя коленичи и единият й го вкара веднага, докато другият заставаше в удобна за минет поза. Аз се втурнах към клозета и си пъхнах пръста в устата, повръщах дълго, мъчително, докато се почувствах малко по-добре, след което отидох да си легна в стаята, където нямаше вече никого, освен брюнетката, която преди малко ме бе отблъснала. Тя спеше все така спокойно с вирната над кръста пола и въпреки желанието си започнах да се чувствам ужасно тъжен. Станах и тръгнах да търся Естер и се вкопчих в нея, буквално и безсрамно, прегърнах я през кръста и я помолих да ми говори, да продължава да ми говори, да остане с мен, да не ме оставя сам; тя се освободи с растящо нетърпение, за да отиде при приятелите си, но аз настоявах, прегръщах я, тя отново ме отблъскваше и виждах как лицата на обкръжаващите стават все по-сериозни, вероятно те нещо ми казваха, но аз не разбирах нищо, грохотът на басовете покриваше всичко. Най-сетне я чух да повтаря настойчиво: „Please, Daniel, please… It’s a party!“104, но безрезултатно. Чувството, че съм изоставен, продължаваше да нараства, да ме поглъща, отново поставих глава на рамото й и тогава тя яростно ме отблъсна с две ръце, крещейки: „Stop that!“105 Тя наистина изглеждаше вбесена, много хора край нас бяха спрели да танцуват, аз се обърнах и се запътих към спалнята, свих се на пода, хванах главата си с ръце и за първи път поне от двайсет години насам започнах да плача.