Празникът продължи и през следващия ден, към пет часа следобед Пабло се върна с шоколадови кифли и кроасани, взех един кроасан и го натопих в чаша с капучино, музиката беше по-кротка, някакъв мелодичен и бодър „чилаут“, няколко момичета танцуваха, размахвайки бавно ръцете си като големи крила. Естер беше на няколко метра, но не ми обърна никакво внимание, когато седнах, и продължи да разговаря с приятелите си, да си припомня други вечери и точно в този момент разбрах всичко. Тя заминаваше за САЩ за една година, а може би и завинаги; там щеше да намери нови приятели и, разбира се, ново гадже. Безспорно бях изоставен, но те също, в положението ми нямаше нищо особено. Тази абсолютна привързаност, която ме изпълваше и щеше да ме измъчва все повече и повече, докато ме унищожи, за нея не означаваше нищо, нямаше никакво оправдание и никакъв смисъл; телата ни съществуваха сами за себе си, не можехме да изпитваме нито едни и същи страдания, нито едни и същи радости, ние очевидно бяхме две отделни същества. Изабел не обичаше оргазма, а Естер не обичаше любовта, тя не искаше да бъде влюбена, отхвърляше това чувство за изключителност, за зависимост и цялото й поколение беше като нея. Бродех сред тях като някакво праисторическо чудовище с моите романтични тъпотии, с моята привързаност и моите вериги. За Естер, както за всички девойки от нейното поколение, сексът беше само забавно развлечение, почиващо на прелъстяването и еротизма, и не предполагаше някакъв специален сантиментален ангажимент; любовта, както и милостта, според Ницше винаги е била само фикция, измислена от слабите, за да създадат у силните чувство за вина, за да ограничат естествената им свобода и жестокост. Някога жените били слаби, особено, когато раждали; в началото имали нужда от закрилата на силен покровител и за тази цел измислили любовта, сега са станали силни, независими и свободни и вече са се отказали както да внушават, така и да изпитват едно чувство, което няма никаква конкретна мотивация. Хилядолетната цел на мъжете, изразена понастоящем перфектно от порнофилмите и свеждаща се до лишаване на секса от всякаква емоционална конотация и до превръщането му в чисто развлечение, при това поколение най-сетне се бе осъществила. Тези млади хора не можеха нито да почувстват, нито да разберат точно какво чувствах аз, но дори и да можеха, щяха да изпитат някакво смущение като от нещо смешно и малко срамно, като от някаква отживелица. Подложени на десетилетна усилена дресировка, те в крайна сметка бяха успели да изтръгнат от сърцето си едно от най-древните чувства и сега вече край — разрушеното не можеше да се възстанови, както парчетата от счупена чаша не могат да се слепят от само себе си; те бяха постигнали целта си: в нито един миг от живота си нямаше да познаят любовта. Бяха свободни.
Към полунощ някой отново включи техномузиката и гостите започнаха да танцуват; пласьорите си бяха тръгнали, но имаше още значително количество екстази и попърси. Скитах се в тягостните си мисли, навяващи тъга и безизходица като низ от тъмни стаи. Неволно си спомних Жерар, хумориста елоимит. „Това е нежелайно…“ — казах по едно време на някакво момиче, дрогирана шведка, която все едно говореше само английски; тя ме изгледа странно и тогава забелязах, че мнозина ме гледат странно и че от няколко минути си говоря сам. Поклатих глава, погледнах часовника си и седнах на един шезлонг до басейна; вече бе два часът, но беше все така задушно.
По-късно си дадох сметка, че отдавна не съм виждал Естер, и тръгнах да я търся. В хола нямаше много хора; прескочих неколцина гости в коридора и я открих в една стая в дъното, легнала в центъра на една група. Беше облечена само със златистата си поличка, вдигната до кръста. Зад нея стоеше висок къдрав брюнет, който можеше и да е Пабло, галеше дупето й и се канеше да й го вкара. Тя говореше с друг много мускулест брюнет, когото не познавах; междувременно си играеше с члена му, потупваше с него носа си, бузите си и се усмихваше. Затворих незабелязано вратата; още не знаех, но това щеше да бъде последният ми спомен за нея.
Още по-късно, когато слънцето изгряваше над Мадрид, набързо си избих една чекия до басейна. На няколко метра от мен стоеше момиче, облечено в черно, с безизразен поглед; помислих, че тя дори не е забелязала присъствието ми, но тя се изплю встрани точно когато се изпразних.