В края на краищата заспах и вероятно съм спал дълго, защото когато се събудих, нямаше никого; дори Пабло беше излязъл. На панталона ми имаше изсъхнала сперма и навярно бях разлял уиски върху ризата си, защото смърдеше. Станах с мъка, прекосих терасата, прескачайки остатъци от храна и празни бутилки. Облегнах се на балкона и се загледах в улицата под мен. Слънцето вече залязваше, скоро щеше да се стъмни и аз почти знаех какво ме очаква. Очевидно бях поел по финалната права.
Даниел 25, 9
Блестящи метални сфери се носят в атмосферата; те бавно се въртят около оста си и издават тиха, трептяща мелодия. Местното население се отнася към тях със странно чувство на почит и сарказъм. Безспорно, това население се състои от социални примати — но дали ставаше дума за диваци, за неохора или за някакъв трети вид? Тяхното облекло — големи черни пелерини и черни качулки с прорези за очите — не позволяваше да се разбере точно. Разрушенията вероятно съответстваха на реални местности — от време на време някои кадри напомняха описанието на Ланзароте, направено от Даниел 1; не разбирах добре какво цели Мари 23 с тази иконографска реконструкция.
Не сме престанали да се вълнуваме от центъра на аперцепции, от емотивните ССИИ, които още съществуват.
Дори ако, както понякога подозирах, Мари 23, неохората и аз самият бяхме само програмни фантоми, възможността за съществуване на тези фантоми доказва наличието на една или няколко ССИИ, независимо дали природата им е биологична, цифрова или интермедийна. Съществуването дори само на една ССИИ доказва, че в даден момент се е извършило стесняване на полето на безбройните възможности; това стесняване е предпоставка за парадигмата на съществуването. Даже Бъдещите — ако предположим, че съществуват, — трябва да съобразят онтологичния си статус с общите условия за функциониране на ССИИ. Още Хартъл и Гел-Ман са установили, че когнитивната функция на ССИИ (Системи за събиране и използване на информация) предполага устойчивост и взаимно изключване на събитийните поредици. За наблюдаващата ССИИ, независимо дали тя е естествена или изкуствена, само един свят от вселената може да има реално съществуване; този извод съвсем не изключва възможността за съществуване на други светове, но забранява достъпа до тях на даден наблюдател или (за да използваме доста мистериозната формулировка на Гел-Ман), „във всеки свят присъства само този свят“. По този начин самото наличие на общност от наблюдатели, дори ако те са само две ССИИ, доказва съществуването на реалността.
Ако се придържаме към общоприетата хипотеза за непрекъсната еволюция на органичните съединения, няма никаква причина да се смята, че еволюцията на диваците е била прекъсната от Голямата Суша, но и нищо не посочва, че те са успели, както мисли Мари 23, да си възвърнат използването на езика и да формират разумни общности, създавайки Нови социални формирования на базата на принципи, противоположни на въведените от Основоположниците.
Но Мари 23 е обладана от темата за тези общества на диваците и по време на все по-оживените ни разговори постоянно се връща към тях. Чувствам у нея някакъв интелектуален кипеж, своеобразно нетърпение, което обхваща и мен, въпреки че във външните условия нищо не оправдава излизането от нашето състояние на застой, и често след интермедиацията се чувствам развълнуван и някак отслабнал. Присъствието на Фокс бързо ме успокоява и аз се настанявам в любимия си фотьойл в северния ъгъл на централното помещение, за да чакам със затворени очи, седнал спокойно в светлината, следващия ни контакт.
Даниел 1, 21
Взех влака за Биариц още същия ден; в Андае имаше прекачване, минаваха момичета с къси поли и цареше отпускарска атмосфера — всичко това очевидно малко ме засягаше, но все още бях способен да го отбележа, все още бях човешко същество, нямаше защо да си правя илюзии, не бях напълно обръгнал, никога нямаше напълно да се освободя, не и преди истинската ми смърт. Когато пристигнах в Биариц, отседнах във „Вила Йожени“, бивша резиденция, подарена от Наполеон III на императрицата и превърната през XX в. в луксозен хотел. Ресторантът също се казваше „Вила Йожени“ и в гида „Мишлен“ беше обозначен с една звезда. Взех си сепии в собствен сос с ориз; беше вкусно. Имах чувството, че мога да ям едно и също нещо всеки ден и изобщо, че мога да остана тук много дълго, може би до края на живота си. На другия ден си купих лаптоп „Samsung X10“ и принтер „Canon 180“. Имах намерение да започна проекта, за който бях говорил с Венсан — да опиша за още неизвестните читатели събитията, на които станах свидетел в Ланзароте. Много по-късно водих дълги разговори с него и след като надълго и нашироко му обясних как този разказ ме успокояваше, макар и слабо, как се радвах на частичната си прозорливост, той реши да помоли всички кандидати за безсмъртие да напишат своя животопис, и то по възможно най-изчерпателен начин; в сравнение с тях моят проект стана много по-автобиографичен.