Докато съм лежал в болницата, някой се бе нанесъл в стаята ми и се беше самозадоволявал денонощно, изпразвайки се в почти всяка моя вещ. Естествено, нямаше как да е Оливия. Беше Флъсър. Няма начин да не е Флъсър. „Но ще платя и аз на всички вас!“ И тази вакханалия, дело на един човек, бе отмъщението върху мен.
Внезапно започна да ми се повдига — колкото от шок, толкова и от миризмите — и прекрачих прага към празния коридор, за да попитам на висок глас какво лошо съм сторил на Бъртрам Флъсър, че да го подтикна да извърши такъв нечуван вандалски акт спрямо мизерните ми вещи. Напразно се опитвах да проумея удоволствието, което е изпитвал при оскверняването на всичко, което ми принадлежеше. Кодуел, от една страна, Флъсър, от друга; майка ми, от една страна, и баща ми, от друга; игривата, мила Оливия, от една страна, и съкрушената Оливия, от друга. И помежду всички тях настойчиво защитих себе си с нелепа канонада от викове: „По дяволите!“.
Сони Котлър ми обясни всичко, когато дойде да ме прибере с колата си и го заведох горе да му покажа стаята. Както стоеше до мен на прага, Сони рече:
— Той те обича, Маркъс. Това са символи на неговата любов.
— И боклукът ли?
— Особено боклукът. Местният Джон Баримор5 е изгубил почва под краката си.
— Нима? Флъсър е обратен?
— Луд за връзване, обратен като хастар. Да го беше видял в ония ми ти сатенени бричове в „Училище за сплетни“. На сцената Флъсър е уникален — перфектна мимика, изключителен комик. Извън сцената е напълно изтрещял. Извън сцената Флъсър е изрод. Има такива хора изроди, Маркъс, и ето че ти се сблъска с един от тях.
— Но това не може да е любов, звучи абсурдно!
— Много неща в любовта са абсурдни — обясни Котлър. — Доказва ти колко е потентен.
— Не, ако тук има нещо, то е омраза. Противопоставяне. Флъсър е превърнал стаята ми в бунище, защото ме мрази вдън душа. А какво съм му направил? Счупих му проклетата плоча, с която ми надуваше главата по цяла нощ! Само че това беше преди няколко седмици, малко след като дойдох тук. И му купих нова — още на другия ден отидох и му я възстанових! Но да направи нещо толкова мащабно, унищожително и отвратително като това, което по никакъв начин не мога да приема… направо не разбирам. Човек би си помислил, че е много далече от всякакви чувства към човек като мен, а ето ти: конфронтация, война, омраза! Сега какво? Какво следва? Как бих могъл да живея тук?
— Засега няма как. За тази вечер ще ти измислим легло в къщата. Мога да ти заема малко дрехи.
— Но погледни стаята, подуши я! Иска да се въргалям в тая помийна яма! Божичко, май трябва да говоря с декана, нали? Трябва да докладвам за тази вендета, нали?
— На декана? На Кодуел? Не бих те посъветвал. Флъсър няма да се кротне лесно, Маркъс, ако ти си този, който го е наклепал. Изпей на декана, и Флъсър ще го увери, че ти си мъжът на живота му. Изпей на декана, и Флъсър ще каже, че е било спречкване между любовници. Флъсър е нашият ненавистен бохем. Да, дори „Уайнсбърг“ си има бохем. Никой не може да обуздае Бъртрам Флъсър. Ако изхвърлят Флъсър заради това, ще те завлече със себе си — това ти го гарантирам. Последното, което трябва да направиш, е да кажеш на декана. Виж, първо те поваля апендектомия, после всички вещи, които притежаваш, са разпилени от Флъсър — естествено, че не можеш да разсъждаваш трезво.
— Сони, не мога да си позволя да ме изхвърлят от училище!
— Но ти нищо не си направил — възкликна той и затвори вратата на вонящата стая. — На теб са ти направили нещо.
Но аз и моята враждебност направиха много, разбира се, след като Кодуел ме обвини, че Оливия е бременна от мен.
Не харесвах Котлър, не му вярвах и в момента, в който влязох в колата му, за да приема предложението за легло и дрехи, знаех, че пак правя грешка. Той говореше много, но казваше малко, беше наперен и се мислеше за по-голяма работа не само от Кодуел, ами сигурно и от мен. Роден в най-шикозното еврейско предградие на Кливланд, дълги тъмни мигли и трапчинка на брадичката, две баскетболни отличия и — макар че е евреин — президент за втора поредна година на Общия съвет на братствата, син на баща, който не е месар, а собственик на лична застрахователна компания, и на майка, която също не е месар, а е наследила цяло състояние от един универсален магазин в Кливланд — Сони Котлър ми беше твърде лицемерен, беше ми твърде самоуверен, чевръст и находчив сам по себе си, но, общо взето, бе идеалният повърхностен младеж за пример. Най-умното, което можех да направя, беше да си обирам крушите от „Уайнсбърг“ и да се връщам в Ню Джърси, нищо че вече бях изкарал една трета от семестъра, да се опитам, преди да ме е повлякло течението, да презапиша в „Робърт Трийт“. Да зарежа всички Флъсъровци и Котлъровци, и Кодуеловци зад себе си, да зарежа Оливия зад себе си и още утре да хвана влака към къщи — у дома, където трябва да се справям само с един объркан месар, а останалото е здраво бачкащият, непресторен, неподкупен, полуксенофобски ирландско-италиански-немско-славянски-еврейски-негърски Нюарк.
5
Американски филмов и театрален актьор (1882–1942), в киното запомнен най-вече с ролята си в „Доктор Джекил и мистър Хайд“, а в театъра с изпълненията си в „Хамлет“ и „Ричард III“. — Б. пр.