Всичко е потъпкано за една нощ.
С внезапен порив вятърът прониква под дрехите ми, увива се около костите ми. Ледени пръсти полазват нагоре по краката ми, стисват коленете ми и ги дръпват надолу; в следващия момент вече не знам как изобщо стоя права. Кръвта ми сякаш е замръзнала във вените, станала е чуплива. Покрила съм устата си с длани, но не знам кой ги е сложил там.
Нещо тежко се стоварва върху раменете ми. Палто.
Поглеждам назад и откривам Уорнър. Подава ми чифт ръкавици.
Взимам ги и ги нахлузвам върху премръзналите си пръсти и се питам как така още не съм се събудила, как така никой не ме е разтърсил, за да ми каже, че всичко е наред, че сънувам, че няма нищо страшно.
Чувствам се празна отвътре, сякаш някой е изгребал с лъжица жизненоважните ми органи и вече си нямам нищо, само празнота, единствено пълно, абсолютно недоумение. Защото това е невъзможно.
Базата на Пункт Омега.
Няма я вече.
Срината е до основи.
— ДЖУЛИЕТ, ЗАЛЕГНИ…
Четиринайсета глава
Уорнър ме поваля на земята тъкмо когато залп от пистолетни изстрели закънтява във въздуха.
Ръцете му са под мен, притискат ме към гърдите му, тялото му брани моето от надвисналата опасност, в която сме се озовали. Сърцето ми бие толкова силно, че едва чувам как Уорнър прошепва в ухото ми:
— Добре ли си? — и ме притиска още по-силно към себе си.
Опитвам да кимна.
— Стой долу — казва ми. — Не мърдай.
Не съм имала намерение, мисля си аз.
— МАХНИ СЕ ОТ НЕЯ, БЕЗПОЛЕЗНО КОПЕЛЕ ТАКОВА…
Тялото ми се вцепенява.
Този глас. Познавам този глас.
Дочувам приближаващи се стъпки, скърцащи по снега, леда и пръстта. Уорнър разхлабва хватката си и усещам, че се пресяга за пистолета си.
— Кенджи… не… — опитвам да изкрещя, но гласът ми е заглушен от снега.
— СТАВАЙ! — изревава Кенджи, пристъпвайки все по-близо. — Стани, бъзльо!
Неприкрито изпадам в паника.
Устните на Уорнър докосват ухото ми.
— Ей сега се връщам.
И докато се обърна да възразя, вече не усещам тежестта на Уорнър върху себе си. Тялото му го няма. Изчезнало е безследно.
Изправям се на крака, завъртам се.
Очите ми намират Кенджи.
Той е замръзнал намясто, оглежда се смаяно наоколо, а аз толкова се радвам да го видя, че точно в този момент изобщо не мисля за Уорнър. Почти съм напът да се разплача. Изпищявам името на Кенджи.
Той се вторачва в мен.
Спуска се напред, преодолявайки разстоянието помежду ни, и ми се нахвърля с толкова мощна прегръдка, че едва не прекъсва кръвообращението ми.
— Мамка му, колко се радвам да те видя — казва задъхано и ме стисва още по-силно.
Вкопчвам се в него, безкрайно облекчена, безкрайно изумена. Затварям очи, неспособна да удържа сълзите си.
Кенджи се отдръпва от мен, за да ме погледне в очите с пламнало от болка и радост лице.
— Какво правиш тук, по дяволите? Мислех те за мъртва…
— А аз мислех, че ти си мъртъв!
Той млъква. Усмивката пада от лицето му.
— Къде отиде Уорнър? — пита, обхождайки с очи околността. — С него беше, нали? Кажи ми, че не откачам?
— Да… чуй какво… Уорнър ме доведе тук — казвам му, мъчейки се да говоря спокойно с надеждата да укротя гнева в очите му. — Но не идва със зло. Когато ми каза какво се е случило с Пункт Омега, не му повярвах, затова го накарах да ми докаже…
— Така значи? — избухва Кенджи и очите му лъщят от омраза, каквато не съм виждала у него досега. — Довел те е да ти се изфука какво са направили? Да ти покаже колко хора са ИЗБИЛИ! — Кенджи се откъсва от мен, разтреперан от ярост. — Каза ли ти колко деца имаше вътре? Каза ли ти колко мъже и жени бяха изтребени заради него? — Той спира запъхтяно. — Каза ли ти? — Пита отново, крещейки към небето. — ВЪРНИ СЕ, ИЗВРАТЕН БОКЛУК ТАКЪВ!
— Кенджи, не…
Но Кенджи вече го няма; изстрелял се е така бързо, че го виждам само като точка в далечината. Знам, че претърсва огромната площ за следи от Уорнър… трябва да направя нещо, трябва да го спра, но не знам как…
— Не мърдай.
Шепотът на Уорнър е в ухото ми, ръцете му държат здраво раменете ми. Опитвам да се завъртя, но той не ми позволява.
— Казах ти да не мърдаш.
— Какво п…
— Шшшш — казва той. — Никой не ме вижда.
— Какво? — Протягам шия да надникна зад себе си, но главата ми се блъсва в брадичката на Уорнър. Невидимата му брадичка.