Когато косата ми е готова, намирам Цина долу в дневната, и дори само видът му ми вдъхва повече надежда. Изглежда по същия начин, както винаги — семпли дрехи, къса кафява коса, съвсем лека златиста линия под очите. Прегръщаме се и едва се сдържам да не му разкажа на един дъх целия епизод с президента Сноу. Но не, решила съм да кажа първо на Хеймич. Той ще знае най-добре на кого да съобщи. Все пак ми е толкова лесно да общувам с Цина. Напоследък си говорим често по телефона, който получихме заедно с къщата. Това е малко смешно, защото почти никой от познатите ни няма телефон. Освен Пийта, но очевидно на него не му се обаждам. Хеймич изтръгна своя от контакта преди години. Приятелката ми Мадж, дъщерята на кмета, има телефон вкъщи, но ако искаме да си говорим, го правим лично. Отначало почти не използвахме телефона. После Цина започна да ми се обажда, за да развиваме таланта ми.
Предполага се, че всеки победител притежава такъв. Това е заниманието, което си намираш, когато вече не ти се налага да ходиш на училище или да работиш в традиционната за своя окръг индустрия. Талантът може да бъде всичко — по-точно всичко, за което могат да те интервюират. Оказва се, че Пийта наистина има талант и това е рисуването. Той от години украсява с глазури тортите и сладките в семейната пекарница. Но сега, когато е богат, може да си позволи да рисува с истински бои върху платно. Аз нямам талант, ако не броите нелегалния лов, а няма как да го броите. Или може би пеенето, но не бих пяла за Капитола дори и след милион години. Майка ми се опита да ме заинтригува с многобройни подходящи варианти от един списък, който й изпрати Ефи Тринкет. Готвене, аранжиране на цветя, свирене на флейта. Никое от тях не ми допадна, макар че Прим се справяше умело и с трите. Накрая се намеси Цина и предложи да ми помогне да развия увлечението си към модния дизайн, което наистина имаше нужда от развиване, тъй като не съществуваше. Но аз се съгласих, защото това означаваше, че често ще разговарям с него, а той обеща, че ще върши всичко вместо мен.
Сега Цина нарежда разни неща из хола: дрехи, тъкани и скицници с модели, които е нарисувал. Вземам един скицник и разглеждам някаква рокля, която се предполага, че съм сътворила.
— Знаеш ли, мисля, че имам голям талант — казвам.
— Обличай се, безполезно същество такова — казва той и ми мята един вързоп с дрехи.
Може и да не проявявам интерес към модния дизайн, но наистина обожавам дрехите, които Цина прави за мен. Като тези. Широки черни панталони, ушити от плътна, топла материя. Удобна бяла риза. Пуловер, изплетен от зелени, сини и сиви вълнени нишки, мек като козината на коте. Кожени ботуши с връзки, които не ми стягат в пръстите.
— Аз ли съм измислила тоалета си? — питам.
— Не, твоят стремеж е да създаваш собствени модели и да станеш като мен, твоя моден герой — казва Цина. Подава ми едно тесте картончета. — Ще четеш тези зад камера, докато показват дрехите. Помъчи се да звучиш така, сякаш те интересува.
Точно тогава пристига Ефи Тринкет с оранжева като тиква перука, за да припомни на всички: „Имаме програма!“ Целува ме по двете бузи, докато маха на снимачния екип да дойде, после ми нарежда да заема позиция. Само благодарение на Ефи успяваме да стигнем навреме за събитията, организирани в Капитола, затова се опитвам да й угаждам. Започвам да се покланям на всички страни като марионетка, показвам различни тоалети пред камерите и изричам безсмислици от рода на: „Не го ли намирате за прекрасен?“ Озвучаващият екип ме записва как чета от картончетата с жизнерадостен глас, за да го монтират по-късно, после ме изхвърлят от стаята, за да могат спокойно да заснемат на лента изработените от мен/Цина модели.
Прим е излязла по-рано от училище заради събитието. Сега е в кухнята, където я интервюира друг екип. Изглежда прекрасно в небесносинята си рокля, която подчертава очите й. Русата й коса е опъната назад и вързана с панделка в тон с роклята. Обута е в лъскави бели ботуши и се е повдигнала леко на пръсти така, сякаш се готви да полети, като…