И Г. си тръгна, отиде си, напътствуван с благословиите на мнозина комедиаши: да стане голям човек, по-голям дори и от себе си. Други му пожелаха пак да се завърне догодина. Зевзеците и тук намериха случай да си излеят всичкия яд на зевзеклика си и да го напътстват по своему. Едни му пожелаха да вземе със себе си и опашката си, други — да се венчае с нея и да си я окачи на челото като герб, трети, най-злобните — да чака поне до времето, догдето се сдобие [роди чедото] и кръсти, та тогива да се пръждосат баре заедно.
Страшно беше лицемерното или мълчаливото изпращание. Г. слушаше напътствените слова на всичките, но се преструваше, че му са по сърце и като чувствено куче сви си опашката, поогледа се наоколо плахо, да не би някой да му метне камък, което, слава богу, не се случи, и си замина, като остави възлюблената си хубостница да размирява още някое време София.
Замина си той и май с човек, не се обърна ни веднъж да погледне подире си, дори на дражайшата си възлюблена, която от гняв и безпокойство си стискаше зъбите зад пленителните устни и си думаше: „Ти бягаш от мене, гълъбче, бягай, бягай, аз ще те стигна и докопам за чифутската брада, и това скоро, скоро!“
Наистина, минаха се няколко дни и друга уречена кола завлече една сутрин от по тъмно и тая мазница. Конете унасяха колата с дяволска бясност.
Тая мазница беше същата отколешна и бъдна дулцинея на незабвенния Г. Всичкият й багаж състоеше в един-два куфара, а най-безценният й багаж — в нея самата. Тя час по час повикваше на файтонджията си: „Карай, бре, карай, дано по-скоро се отърва от тая проклета земя, гдето играх роля на маскара и вещица.“ И конете се унасяха и хвърчаха, като че ги гонеше съвестта й.
Оттогава всичко се умълча в София. За Г. все се почуваше още где се намира, но за нея много време се бе изминало, догдето пристигне известието, че Г. я напуснал и тя се задоволила с подправената си младост и със скъпоценния подарък, който й предоставил Г., но който тя от срам не можела да покаже на света, да го носи на ръцете си, да го милва и цалува с устните си явно. Тя и съвестта не я бияла вече. А за българите, не щеше и да слуша, за необразованите българи, на които биографиите знаеше наизуст и обичаше да ги излага повече отколкото таеше своите собствени маскарлъци в столицата им и пред очите им.
Предчувствието и предсказанието на Х. се изпълниха буквално. А. благоговееше пред него.