— Дотук изглежда много хубаво — каза Тим.
— Добре, не са ли филмовата камера и прожекционният апарат нещо повече от машини? Това е нещо, което мечтае, не е ли така. Понякога прекрасни щастливи мечти, понякога кошмари. Но да ги наречем, машини и с това да се приключи въпросът, просто е нелепо.
— Това го разбирам! — каза Тим и се разсмя на схватливостта си.
— В такъв случай ти си била изобретена от човек, който обича машините — каза татко, — и мрази хората, които твърдят, че всички машини са зло.
— Точно така — рече Баба. — Гуидо Фанточини, понеже за него става дума, е израснал сред машини. И той не могъл повече да понася клишетата.
— Клишетата ли?
— Да, онези лъжи, които разправят хората и твърдят, че са абсолютни истини. Човек никога нямало да полети. Това е една истина-клише, която съществува от хиляди и хиляди години и едва преди няколко години се разкри, че е лъжа. Земята била плоска, човек щял да падне от ръба й и дракони ще се наобядват с него; една огромнейша лъжа, поднасяна като факт, която Колумб подкопа. Е добре, сега цял живот вие слушате да се говори колко нехуманни били машините. И колко прекрасни, хубави хора сте чували да декламират същите изтощени истини, които в действителност са заблуда; всички машини унищожавали, всички машини са студени, безмислени, ужасни.
Тук има зрънце истина. Но само зрънце. И Гуидо Фанточини го е разбрал. И разбирайки, както повечето такива хора, той се е побъркал. И той е можел да си остане завинаги луд, но вместо това погледнете какво направил: почнал да изобретява машини, които опровергават старите лъжливи истини.
Той е знаел, че машините са аморални — те не са нито лоши, нито добри. В зависимост от това дали си ги конструирал и създал добри или лоши, ти съответно оформяш и хората като добри или лоши. Автомобилът, например, най-непредвидено израсна в мощен, немислещ звяр и стана най-големият унищожител на душата в историята на човека. Той пристрастява момчетата към силата, разрушението и пак разрушението. А той въобще не е бил така замислен. Но така се е получило.
Баба обикаляше около масата, допълвайки чашите ни с бистра, студена минерална вода от показалеца си.
— Затова вие трябва да използвате други компенсиращи машини. Машини, които хвърлят на земята такива сенки, че ви подканват да се втурнете и да се помъчите да се слеете с тази чудесна отливка. Машини, които оформят силуета на душата ви като огромни прекрасни ножици, окълцвайки грубите плевели, ужасните рога и подувания на корема, за да направят профила ви възможно най-красив. А за това са нужни примери.
— Какви примери? — попитах.
— Когато другите хора се държат добре, ти почваш да ги имитираш. И ако ти достатъчно дълго се държиш достатъчно добре, козината ти почва да окапва и ти вече не си зла маймуна.
Баба пак седна.
— Хилядолетия наред хората са имали нужда от крале, свещеници и философи, от прекрасни примери, към които да поглеждат и да си казват: „Колко са добри, бих искал да съм като тях. Те въвеждат велик, прекрасен стил.“ Но понеже и те са хора, и най-добрите свещеници, и най-внимателните философи правят грешки, подхлъзват се и човечеството загубва илюзиите си и се приспособява чрез равнодушен скептицизъм или, което е още по-лошо, безчувствен цинизъм и добрият свят почва да тъпче на едно място, докато злото обикаля с огромни крачки.
— А защо ти никога не грешиш, ти си съвършена, ти си по-добра от всички!
Гласът дойде от хола между кухнята и трапезарията, където знаехме, че долепена до стената стои Агата, слушаше и сега не се стърпя и избухна.
Баба дори не се обърна по посока на гласа, а продължи спокойно, отправяйки думите си към цялото семейство на масата.
— Не, не съм съвършена. Какво в същност значи съвършенство? Но едно нещо знам: тъй като съм механизъм, аз не мога да бъда алчна, ревнива, зла и дребнава. Аз не се изкушавам от силата заради самата сила. Скоростта не ме влудява. Сексът не ме подгонва бясно по света. Имам време и нещо повече от време за да събирам информацията, от която имам нужда, за да запазя чист, цялостен и непокътнат идеала си. Кажете ми стойностите, които искате, кажете ми Идеала, който търсите, и аз ще намеря, събера и съхраня добрите неща, които ще служат на всички ви. Кажете ми какви искате да бъдете: мили, обичащи, внимателни, уравновесени, човечни… и ме пуснете напред да изследвам пътищата, по които ще стане така. Вземете ме като лампичка, която ще осветява всички посоки в мрака пред вас. Аз мога да водя вашите стъпки.