Алмудена Грандес
Възрастите на Лулу
Може би изглежда странно, но онзи невинен образ се оказа в крайна сметка най-ос-ветляващият фактор, най-жестокото попадение.
Красивите им лица се стрелкаха вляво и вдясно от главния герой, когото дотогава не можах да идентифицирам поради факта, че пламтящата амалгама от тела ме обърка напълно още в самото начало. Блестящата им съвършена плът като че ли самодоволно потъваше сама в себе си, без да се нарани, субект и обект на абсолютно пълно и независимо удоволствие, така различно от онова, което внушават сбръчканите сиромашки ануси, свити в болезнена и вечна гримаса.
Тъжно, помислих си тогава.
Те се гледаха усмихнати и обръщаха поглед към зиналата задница, която им се предлагаше. По край-чеца кожата бе розова и опъната, нежна, блестяща и девствена. Някой предварително бе избръснал внимателно цялата повърхност.
За пръв път в живота си наблюдавах подобен спектакъл. Един здрав и мускулест мъж, истински красавец, застанал на четири крака върху една маса, с вирнат задник и разкрачени бедра, стоеше в очакване-. Беззащитен, свит като изоставено куче, молещо и треперещо животинче, готово на каквато и да е цена да дари удоволствие. Нещастно същество, криещо физиономията си — не беше жена.
Бях виждала десетки жени в същата поза. В същата поза бях се виждала и аз самата понякога.
Именно тогава пожелах за пръв път да съм там, от другата страна на екрана, да го хвана, да го опипам, да го заставя да вдигне очи и да го погледна, да почистя брадичката му и го намажа със собствената
си слюнка. Прииска ми се да имам поне веднъж в живота си чифт от онези ужасяващи лачени обувки, които носят най-долните проститутки, непрактични с високите си и тънки токове, но отлични като вулгарно оръжие; да приближа бавно, да забия тока си в него, да го нараня и накарам да вика, което да ми достави удоволствие, да го сваля от масата и продължа да го разкъсвам, прониквайки с тока си в неопетнената му, вълнуваща плът, така нова за мен.
Тя се приближи в профил като египетска девица. С полуотворени устни и изваден език започна да облизва усърдно с върха на езика си напъпилото розово островче, заобикалящо желаната пропаст. Лижеше околовръст, приплъзвайки навътре, като накрая се вмъкна и там. Партньорът й я наблюдаваше усмихнат.
Не закъсня да се намеси. Също отвори уста и притвори очи, след което погали с език напрегнатата кожа, ръба на пропастта. В същото време със свободната си ръка — единствената ръка, която камерата улавяше — потупа лекичко задника на непознатия, който започна да се поклаща ритмично напред — назад, като че ли в отговор на някакъв таен повик. Отвърстието, покрито с чужда слюнка, се присви няколко пъти.
От време на време езиците им неизбежно се среща ха, при което се спираха за миг, оплитайки се и ближейки ведно, за да се разединят отново.
Пръстите й с дълги нокти и покрити с тъмночервен лак с цвят на изсъхнала кръв се спускаха бавно надолу, оставяйки след себе си слабо забележими бледи резки, очертаващи пътя им. Междувременно ръката му мачкаше светлата й пльт, пощипваше и я теглеше, оставяйки също следите си върху нея. Никой от двамата не даде за миг почивка на езика си.
Изведнъж камерата се отдалечи, изоставяйки и мен на нещастната ми съдба.
След първия стрес, изненада и радост изпитах неизразимо чувство за промяна на пола. Бях твърде възбудена, но разбирах, че така нещастен, свит и със скрито лице той бе очарователен. Желаех го. Исках да го обладая. Чувството бе необичайно. Не съм, нито
бих могла да бъда мъж. Мислите ми бяха объркани и неясни, но въпреки това схващах, че не можех да не го разбирам.
Секунди след метаморфозата отново изпитах познатото усещане за лошо държане. Последва неприятно плющене, настръхнала кожа. Излязох от студената, отвратително студена баня с ледени плочки дори без пешкир. Не можах да се изсуша и стоях трепереща, като разтривах тялото си с нежните връхчета на пръстите, сбръчкани като нахута в домашната супа от неизбежното съботно меню.
Чувствах се изоставена. Исках да се завърна в майчината утроба, да се потопя в нейната успокояваща течност, да се свия и заспя, да спя с години.
Винаги се случва същото, все това отвратително усещане за покаяние. Откакто се помня, винаги се случва едно и също, макар че преди години страдах повече. Тогава се тъпчех с шоколад, скарвах се с братята и сестрите си, не учех, за да ме скъсат по математика, загасвах лампата, разтварях страстно срамните си устни с лявата ръка и докосвах онова, чието име все още не знаех, с връхчето на десния си показалец описвах бавни и безкрайни кръгове, способни да предизвикат накрая разцепването. Разкъсана на две от невидимата сабя, проникнала в мен, бедрата ми оставаха разтворени завинаги. Усещах процепа, появил се на гърба ми. Изтичах, отварях се, разцепвах се на две отделни същества. Като амеба — елементарна, щастлива и лигава.