— Никога преди не бях виждал някой да пее с такъв ентусиазъм, беше очарована от живота... — Смееше се •и аз отвърнах на смеха му. Вече не ме беше страх, а само изпитвах желание да се хиля, макар че не успявах напълно.
Опитах се да ускоря нещата и разкопчах първото копче на полата си, но Пабло поклати неодобряващо глава, давайки ми да разбера, че трябва да се закопчея.
— Срещнахме се с много народ, пийнахме и сега се е нафиркала така, че едва се държи на краката си. — Пъхна ръка под полата ми и започна да гали бедрата ми отвътре с върха на пръстите си. — Не ме впрягай, Марсело! Аз откъде да знам... — Вмъкна показалеца си под ластика и започна да го плъзга от горе на долу, като кокалчето му опираше в слабините ми. — Абе какви ги приказваш? Не съм я водил да пие, отидохме да гаврътнем по едно, а тя взе, че се напи. Вече е пълнолетна, не е ли така? Ама ти какво си мислиш? Да не искаш цяла нощ да стоя вързан за нея, та макар и да е твоя сестра! На два пъти ми се изплъзна, пи от моята чаша и от чашите на другите, откъде да знам... беше превъзбудена, харесваше й и като дойдохме тук, се отцепи като дърво, не можеше да се държи на краката си. Сега спи, сложихме я да си легне и мислех, че може да остане тук, ако не възразяваш. Хич не ми се иска сега да я карам до вас. — Върхът на пръста му продължаваше да се плъзга бавно по цепката на вул-вата ми, а с другата ръка, без да изпуска телефона, ме
дръпна към себе си и трябваше да опра ръцете си върху облегалките на креслото, за да запазя равновесие. — Какво? Хайде де, Марсело, стига си досаждал. Какво от това? Няма защо да разбира някой. Нали си казал, че ще ходи да учи у нейна приятелка? Ами останала е да спи при приятелката и толкова. Казал си, че е в Уеска, нали? Не мисля, че майка ти ще има толкова голям мерак да се добере дотам... Не знам къде е колежът й, но тя ще ми каже, мисля, че знае да говори. Ама не, Марсело, кълна ти се, нищо не съм й направил, нито мисля да й сторя нещо.
Отмести се така, че гърдите ми да застанат точно над лицето му.
Мислех, че иска да ги смуче или захапе както в колата, но не направи нищо подобно. Вмъкна глава между тях и ги разтърка така, че усетих върху кожата си бузите му, затворените му устни, носа му, огромен и плъзгащ се по плътта ми. Притискаше се силно в мен като сляп, като новородено, което има чувство само за допир, търсещо да открие майчината гръд, и когато отново заговори, забелязах лек оттенък на възбуда в гласа му.
— Не, не можеше да отиде у нас, Марсело. Мерседи-тас учи. Има изпит утре и не исках да я притеснявам. Освен това — погледна ме съзаклятнически той — тук съм с една мацка... Да, да, познаваш я, но ми прави знак с глава, че не желае да знаеш коя е... На лицето му се изписа умора. — Сестра ти ли? Слушай, братле, ама ти мислиш само за сестра си. Сестра ти хърка през две стаи, оттук я чувам. Нищо няма да разбере. — Сигурно Марсело му каза нещо смешно, защото той се засмя. — Ама, братле, не се прави на наивник. Какво по дяволите я засяга Лулу, че ще сложа рога на годеницата си? Защо да се чувства обидена? Макар и да мисли, че е влюбена в мен, тя е все още дете. Батковците не лягат с малки момиченца. Това става само по романите. Тя ще го разбере, вярвам, не е глупава. — Почервенях още повече, лицето ми изгаряше. — Освен това на колко години е тя? Ако ни види, още по-добре за нея, вече е на възраст, в която сигурно мастурбира като бясна. — За момент не можах да'реагирам. — Така ли? Не думай...
Отвори устни и захапа силно едното ми зърно, като от време на време дърпаше месото между зъбите си. След това изведнъж се отдели от мен, отдръпна се назад и ме загледа с широко отворени очи и полуотворена уста, като движеше език между зъбите си. Пръстът му промени положението си. Изскочи изпод ластика и застана в центъра на вулвата ми. Движението му бе недвусмислено. Вече не ме докосваше, нито галеше. Ръкоблудстваше през гащичките ми.
— Ама какво е това сладка флейта, по дяволите?
Почувствах, че примирам от срам. Никога не бих повярвала, че Марсело ще е способен на такова нещо, но го направи. Разказа му всичко. Пабло ме наблюдаваше като шашардисан. Чувствах се зле. Не откъсваше очи от полата ми.
— Каква мръсна страна, братле, какъв срам! — Това бе като някакво излияние, което той и Марсело повтаряха непрекъснато и по всякакъв повод. — Сладка флейтичка, казваш... Горката Лулу, какво животно!
Чувствах се разделена между две напълно различни чувства. От една страна, примряла от срам, неспособна да погледна Пабло в очите, и на върха на удоволствието, пред еякулация, с отпуснати ръце, защото го правеше много добре, макар и през плата или може би благодарение на плата. Пръстът му натискаше точно колкото трябва, не ме нараняваше, нито дразнеше кожата ми както недодялания, силно възбуждащ, но неприятен контакт с всички останали.