— Как разбра? Тя ли ти го разказа?! А на кого е била флейтичката, казваш? На Гилермито ли? Браво на Лулу! Бавна, но сигурна...
Без да спре да ме опипва, прихвана брадичката ми, повдигна главата ми.
— Погледни ме — шепотът почти не се чуваше.
Погледнах го. Усмихваше ми се. Отново наведох поглед.
— Не се учудвам, че добре те е изненадала, братле. Направо ме шашна сега по телефона... Да, смешничко е. Нов опит... след толкова години. А ти какво направи? Аз на твое място, кълна се, че бих я чукал, без да се замислям... Ами винаги съм бил по-лош брат от теб
или по-добър, кой знае. В крайна сметка, боатле, за бедната Лулу не се тревожи. Утре ще я заведа на училище и ще ти се обадя. Дочуване.
— Сладка флейтичка, а?... — бе окачил слушалката и говореше на мен. — Погледни ме. — Пръстът му спря да се движи.
Не смеех да го погледна, нито да направя нещо, макар че слабините ми изгаряха от желание.
Хвана ме за раменете и ме разтърси.
— Да му еба майката, Лулу. Погледни ме, иначе ти се кълна, че ще те облека и ще те закарам веднага у вас!
Същата заплаха със същия резултат.
Отново повдигнах глава и го погледнах. Сякаш излизах от вана с хладка вода и нямах кърпа, за да се избърша...
Очите му блестяха. Имаше почти животински израз. Нараняваше ръцете ми.
— Откъде си я вкара, от мундщука или от долния край?
— Отгоре.
Думите изскочиха неусетно от устата ми.
— Хареса ли ти?
— Да, хареса ми, макар че беше много тясна и не я чувствах. Наистина само мундщука, останалото не. Но Амелия ме видя веднага, почти нямах време да разбера какво става. Наистина, Пабло, кълна се...
Започнах да го виждам мъгливо. Две огромни сълзи се появиха в ъгълчетата на очите ми. Тогава той промени тона, отдръпна ръцете си и ми заговори. Каза ми почти същото, което ми бе казал и Марсело вечерта, когато отидох да му разкажа в неговата стая, единственото място в света, където можех да бъда спокойна.
— Извинявай, не исках да те изплаша. В действителност няма за какво да се плашиш. Хайде, нищо не се е случило. Смешничко е, ’’сладка флейтичка”, флей-тичката на Гилермито. Все още си спомням, когато се родиха близнаците. Ти ги мразеше, вече не беше най-малката и ги ненавиждаше. Сега си Му отмъстила чрез флейтата му. Само затова се смях, честна дума. Останалите нямат такова въображение, задоволяват се с пръстче. Ти си голямо момиче, здраво момиче, изпол-
зваш правото си и... не си спомням, феминистките имаха дна фраза за подобни случаи, но сега не си я спомням, логично е... Всички го правят, макар че жените не си признават. — Избърса сълзите ми с крайчеца на пръстите си. —Ако спреш да ревеш, ако се държиш добре и ми разкажеш всичко, ще ти купя отнякъде един истински пенис вибратор само за теб.
— Никога не съм имала нещо само мое.
— Знам, но аз ще ти го подаря, за да мислиш за мен, когато го използваш. Знам, че идеята ми не е много оригинална, но ми харесва. — Последната забележка, изглежда, че направи заради самия себе си, защото не я разбрах добре. Въпреки всичко винаги, когато мастурбирах, аз мислех за него, макар че очевидно не можех да му го призная. — Съгласна ли си?
Поклатих утвърдително глава, без да знам точно за какво се бяхме споразумели. Никога през живота си не съм била така объркана.
— Стани!
Станах.
Целувахме се доста дълго, като се търкахме един в друг.
Нави полата ми до кръста, като коремът ми остана открит. Огледалата показваха странното ми изображение.
— Седни и чакай, сега идвам!
Отправи се към вратата и тогава въпреки вцепенението ми разбрах, че трябва да му кажа нещо важно. Повиках го и той се обърна, като опря рамо на рамката на вратата.
— Никога преди не съм лягала с мъж...
— Никъде няма да лягаме, глупачке, поне засега. Само ще се чукаме.
— Искам да кажа, че съм девствена.
Изгледа ме за момент усмихнат и изчезна.
Седнах и зачаках. Опитах се да анализирам състоянието си. Бях топла, възбудена в класическия смисъл на тази дума. Възбудена. Засмях се. Бях отнесла стотици шамари при произнасянето на тази дума, една от най-честите в моя речник, без да разбирам защо. Възбудена, колко демоде звучеше... Произнесох я съв-
сем тихичко, като наблюдавах движението на устните си в огледалото. Пабло ме е възбудил, колко забавно. Повторих го няколко пъти, докато си давах сметка, че съм хубава, много хубава въпреки пъпките на челото си.
Пабло ме бе направил възбудително хубава.
Той беше там с табла, пълна с разни неща, наблюдавайки как движа устните си. Може би ме беше чул, но не каза нищо. Пресече стаята и седна пред мен със скръстени нозе като индиец. Помислих, че ще ме ближе, в крайна сметка ми беше длъжник, но не го направи.