Марсело и отидох да му разкажа, носейки все още в ръце флейтата... — Ножчето се плъзна навън, като докосна вътрешността на бедрото ми. — Той беше в стаята си, с куп книги върху бюрото и не зная какво правеше с тях. Много се смя и ми каза да не се тревожа, защото ще затвори устата на Амелия, която нямало да посмее да ме издаде заради парите, които му дължи, и ми говори като теб преди малко...
Мислех, че не ме слуша, че ме кара да говоря залудо, също както-,се опитваха да ме отвлекат на операцията от апандисит, но той ме попита какво точно ми бе казал Марсело.
— Ами, че това е нещо нормално, че всички мас-турбират и че нищо няма да се случи.
— Добре... — Гласът му стана по-гърлен. — А не те ли опипа?
Спомних си това, което каза преди малко по телефона: „Аз на твое място бих я чукал, без да му мисля”, и изтръпнах.
— Не... — Изглежда бе свършил с дясната страна, защото усетих ледени тръпки от ножчето по лявата.
— Никога ли не те е докосвал?
— Не. Ама ти какво си мислиш?
Намеците му ми се струваха не намясто.
— Не знам, след като толкова се обичате...
— Ти закачаш ли сестща си?
Отвърна ми с гръмогласен смях и се уплаших да не му потрепере ръката.
— Не, но сестра ми не ми харесва...
— А аз харесвам ли ти?
Приятелките ми казваха, че никога не трябва да се пита мъж направо за това, но не можах да го избегна. Той се отдръпна назад и ме погледна в очите.
— Да, ти ми харесваш, харесваш ми много и съм сигурен, че се харесваш също на Марсело и може би дори на баща ти, макар че той никога не би го признал. — Усмихна се. — Ти си специално маце, Лулу, апетитно и жадно, но в крайна сметка дете. Почти перфектна си. Ако ме оставиш да приключа, ще бъдеш напълно съвършена.
Точно в този момент въпреки необикновената ситу-
ация любовта ми към Пабло придоби определени черти. Тогава се появи надеждата и страданието. Думите му „ти си специално, почти съвършено маце” звучаха в продължение на години в съзнанието ми. От този момент нататък живеех, вкопчена в думите му като удавник за сламка.
Наведе се отново над мен и настоя с приглушен глас.
— Въпреки всичко, мисля, че някой ден трябва да опитаме тримата — брат ти, ти и аз...
Ножчето отново приплъзна навън, но този път от другата страна.
— Много добре, Лулу, готово! Не беше толкова ужасно.нали?
— Не, но много боцка.
— Знам, утре ще те боцка още повече, но ще си много по-хубава. — За момент се бе отдръпнал назад, оценявайки творбата си, предполагам, преди да се мушне между краката ми. — Красотата е чудовище, ненаситно божество, което трябва да умилостивяваш с непрекъснати пожертвувания, както казва майка ми...
— Майка ти е глупачка... — изтърсих аз.
— Без съмнение... — Гласът му не се промени ни най-малко. — А сега стой мирно, не мърдай за нищо на света. Приключвам.
Можех дори без да виждам лицето му, да си представя изражението му, защото всичко останало — гласът, жестовете, безкрайната му сигурност — ми беше много познато. Играеше си. Играеше си с мен и винаги му бе харесвало да го прави. Беше ми показал много от игрите, които знаех, и ме бе научил да хитрувам. Бързо ги бях усвоила и в някои от тях двамата бяхме непобедими. Той обичаше да хитрува и да печели.
Грабна един пешкир, потопи единия му край в друга паничка и разтърка пубиса ми, който бе непокътнат, така както бе обещал. Водата потече надолу. Повтори операцията няколко пъти, преди да започне да бърше полепилите се косъмчета. Знаех, че аз бих го направила много по-добре и по-бързо.
— Остави на мен!
— В никакъв случай. — Говореше съвсем бавно,
почти шепнешком, вглъбен напълно, с очи, впити в катеричката ми.
Целуна ме два пъти от вътрешната страна на лявото бедро. След това протегна ръка към подноса и хвана стъкленичкас кехлибарен цвят, която отвори, и потопи в нея показалеца и средния си пръст.
Беше бял, мазен и ухаещ крем.
Докосна с пръстите си току-що обръснатите ми срамни устни, като постави крем върху кожата. Побиха ме отново ледени тръпки и тогава си дадох сметка, че зимата още не бе свършила и че космите ми нямаше да изникнат така бързо. Нямаше да е особено приятно. Пабло събра спокойно всички предмети, които бе използвал в цялата операция. Постави ги отново върху таблата и я отмести настрана.