Блудната дъщеря се завръща у дома, ляга на пода като куче, публично признава грешките си и иска прошка от баща си, който е добър и човечен.
Не беше превъзходен план, но не беше и лош, като се има предвид бързането и останалите противоречиви обстоятелства.
— Обичам те — пошушнах.
Готово, помислих си след това, всичко бе така лесно.
Твърдият под ми се струваше неимоверно удобен.
Затворих очи, защото бях много уморена. Всичко стана добре, повтарях си. Сега ще мога да заспя, да спя в продължение на много часове. Когато се събуди, той ще ме открие и ще разбере. Всичко беше толкова лесно...
Тогава дочух щракането на запалка и след него студен глас:
— Ставай, Лулу, не по тоя начин!
В началото не посмях да мръдна, стоях неподвижно, свита на пода и трепереща, убеждавайки сама себе си, че не съм чула нищо, но той го повтори с ясен глас.
— Вече е прекалено късно, Лулу! Този път си сбъркала.
Скочих изведнъж, стиснах с ръце яката на ризата му и с всички сили я дръпнах.
Копчетата заподскачаха на пода едно след друго.
Вкарах роклята през главата си, мушкайки ръцете в ръкавите, и дръпнах края надолу, като излязох тичешком от стаята. Сложих обувките си и продължих да тичам.
— Къде отиваш?
Стигнах до хола, взех чантата си, както и пластмасовата чанта, но тогава разбрах, че той идва след мен по коридора и сигурно бе успял да я види. Нямах време да я скрия.
Малката холандка не можеше да ме придружава до мястото, където отива*, така че отново я оставих върху една маса.
— Къде отиваш?
Излязох, като треснах по навик вратата.
Тя се удари два пъти в рамката, без да се затвори.
Познавах Енкарна от доста години. Бях ходила с Пабло в старата къща на улица „Рома”, където тя бе започнала като почтено младо момиче с определена такса за дребни и кльощави пикадори, закръглени и ниски забивачи на знаменца,
които се нахвърляха върху нея със страстта на хората, смятащи, че тя ще бъде може би последната жена в живота им. Тя си спомняше всичко това с тъга и обичаше да повтаря, че всички те са били нехранимайковци, които в повечето случаи си тръгвали, без да плащат, като по този начин бизнесът й лека-полека се провалял. Според собствената й версия нуждата я накарала да дава стаи, но за друг вид корида.
Улица „Рома”, чудесно място за тореадорско хотел-че, не беше толкова удобна за друг вид срещи най-вече когато тази зона започна да се изпълва с хипита, новата вълна, но по-некултурни и от предишните посетители, неспособни да оценят очарованието на старите традиции като къщата на Енкарна. Така че накрая тя я продаде със загуба на един режисьор, който успя да я склони за това, като я наричаше „паметник” и опипваше най-нагло задника й. С парите тя си купи един огромен апартамент в стара аристократична сграда на ъгъла на „Еспос” и „Мина”, като наблягаше с плътен глас, произнасяйки „аристократична”. Доведе от провинцията нейна племенница фризьорка, която бе изкарала и курс за вътрешен дизайн, приюти също така няколко немного млади и немного красиви, но доходоносни момичета, като все повтаряше: „Трябва да изпилваме нещата!”
Когато не можех да си отида у дома, ходех у Енкарна. С нея се разбирах много добре.
Взех такси дотам, защото нямах желание да шофирам.
Обиколих къщата, вървейки бавно и стараейки се да не мисля, да забравя, че съм била отблъсната, но в тази петъчна вечер на трети оживлението беше голямо.
Слаба и стара проститутка, с две тъмни петна на лицето и прекалено бели косми в боядисаната си коса, с доста разголено деколте за увисналите си гърди и късо изкуствено яке — с фигури, напомнящи „Формула 1”, трепереща от студ, ми поиска една цигара. Подадох й я, като я гледах в лицето и бързо се върнах обратно.
На входната врата срещнах племенницата на Енкарна, която бе ходила да се почерпи с годеника си, добро момче, работещо в един оптически магазин и нямащо идея за нищо.
Домакинята седеше самотна пред телевизора. Ко-гато ме видя да влизам, направи знак с глава, посочвайки ми една малка стаичка, разположена в края на коридора, най-добрата стая, която двете наричахме сватбена.
Енкарна бе странна, нервна и неразговорлива. Попитах я за артрозата й, но тя не искаше да говори с мен и отвърна с няколко едносрични думи на моите настоятелни куртоазни въпроси, като добави, че филмът по телевизията много я интересувал, и напомни, че съм закъсняла.
Тази вечер нещата хич не ми харесваха, още от началото имах лоши предчувствия, но беше късно да се откажа.