Вече нямаше къде да се върна.
В стаята, намираща се в дъното, трима мои познати ме поздравиха сърдечно. Не отвърнах по същия начин.
— Къде е Маноло?
— Ами не знам... — Хесус, ниско момче с тяло на атлет, който на мен не ми харесваше особено, макар че се ползваше с голям успех сред мъжете, изглеждаше много изненадан. — Доколкото знам, няма да дойде.
— Реми ми каза, че и Маноло ще бъде — предчувствах, че отсъствието му потвърждаваше най-мрачните ми мисли. — Щом го няма, и аз си тръгвам...
— Хайде де, МарисаТ — Този, който се намеси, бе един от най-големите ми любимци и много приличаше на Лестер, очарователен студент англичанин от добро семейство, попаднал във водовъртежа на живота, на когото не знаех дори името. — Какво има Маноло, което ние нямаме?
— На него вярвам, а на вас не...
На Маноло му харесваха жените. На Маноло му харесвах и аз. „В тая игра съм само заради мангизите” ми казваше често. Не беше много млад, нито много хубав или умен, но имаше нещо много особено освен член като чук. Често се чукахме само двамата у дома като аматьори, изпитвах към него особено чувство. Аз му харесвах и той ме пазеше, съветваше ме с кого може
и с кого не трябва да се замесвам, какво можех и какво не трябваше да правя. Той не би ме продал, бях сигурна в това, но в другите не вярвах. Бях готова да се обърна и да си тръгна, но мисълта да си легна сама тази вечер ме ужаси.
Междувременно играта бе започнала.
Познаваха ме добре, познаваха добре и занаята си.
Този, който приличаше на Лестер, застана зад мен, обгърна тялото ми с ръце и започна да ме гали, да ме опипва с разтворени ръце, като ми говореше на висок глас и повдигаше роклята ми отзад. Разголи тялото ми с привидна изненада, притискайки се в мен и забивайки цепката на кожените си панталони в задника ми, като се движеше ритмично, за да ме избута напред. Маноло няколко пъти ми се бе клел, че е истински хомосексуалист, че му харесваха само мъже, и наистина никога не беше ме чукал.
В замяна на това любовникът му — Хуан Рамон, който имаше глуповато лице и наблюдаваше усмихнат сцената, можеше да чука, който му падне.
Той се приближи до нас, застана пред мен и ме прегърна. Ръцете му се срещнаха с тези на приятеля му, а членът му, заклещен в стари дънки, които всеки момент изглеждаше, че ще се пръснат, се удряше в мен. Милувките му достигаха и до двамата.
Не можах да не затворя очите си, да не изпъна тялото си, като ръцете ми омекнаха безпомощни, а вулвата ми започна да набъбва. Не се и опитах да се въздържам, беше ми безразлично вече, а те бяха така сладки. Нищо не бе се променило, те продължаваха да са превъзходни, когато играеха с мен. Подхвърляха си взаимно тялото ми, сякаш беше голяма топка, чувствах как ме движеха напред-назад, като ме поделяха, отдавайки топлината си, колко лесни и първични удоволствия. Харесваха ми, като гледах какво правят и какво ми правят на мен. Целуваха се и ме целуваха и мен, опипваха се и ме опипваха и мен, смучеха се и ме смучеха и мен, а аз се задоволявах повече от погледите, усмивките, думите, които ми отправяха, макар че не го споделях. Не биха го разбрали. Бяха доста глупави, две зверчета, чиито ръце потъваха от време на време
под роклята ми и допирът им бе съвсем различен от този на истинска мъжка ръка. Нямаше насилие, нито нестихващо желание да ме опознаят, това те запазваха за себе си и техните нежни пръсти не се спираха на мен, само понякога ме удряха полекичка, погалваха ме едва, но самият допир на ноктите им караше кожата ми да настръхва и тогава галех главите им, мушках пръсти в косите им. Горките, малките ми дечица, каква неразбираема грешка на природата да ме лиши от възможността да премеря сили с вас при равни условия, оставяйки ми само възможността да бъда наблюдателка на вашите невинни игри! С мен не бихте били така невинни, но нямаше лек! Горките! Каква съдба сте имали, милички мои!
Когато бяха навили роклята над гърдите ми, двамата заедно я дръпнаха, като ме накараха да вдигна ръце, за да я извадят през главата ми. Тогава през смях ми съобщиха, че щели да ме маскират.
Хесус, който никога не бе ме докосвал, ни наблюдаваше от един ъгъл, странно променен. Приличаше на герой от комикс, на някакъв блестящ космически отмъс-тител, мрачен, опасен и глупав. Имаше огромни подплънки на раменете и черни дълги чорапогащи, отворени отпред и отзад като онези с дупки за чукане, които сега продават и в най-обикновените магазини с обяснението, че не е необходимо да го сваляш, когато си вършиш нуждите. Членът му, напълно обезкосмен, висеше отегчено върху чорапогащите, залепнали по бедрата му като втора кожа. Смешен е, помислих си, макар че в действителност ми харесваше да го гледам, но много скоро и аз щях да представлявам подобна гледка.