Поставиха ми много високи черни ботуши, които стигаха до средата на бедрата ми, тесни до колената, а след това се разширяваха, с огромна платформа и толкова тънки и високи токове, че никога преди това не бях виждала подобни.
— Няма да мога да ходя с това — казах, — На което се разсмяха. — Наистина ще се претрепя с тия високи токове...
Останалите атрибути бяха по-удобни, но също така екстравагантни: колан, украсен със сребърни кабари, който беше продължен от кожени посребрени ресни,
също посипани с кабари, които се закопчаваха една в друга, и се кръстосваха на различна дължина върху задника ми, нещо, подобно на празен сутиен; три черни кожени ленти, които опасваха във форма на триъгълник всяка една от гърдите ми, без да ги скриват, и един кучешки нашийник мой размер, украсен с метални халки.
Лестер ме отведе до едно огледало, огледах се и се харесах, защото каишките ми отиваха. Намерих се красива и им го казах, с което се съгласиха. Може би щяха да ми кажат същото, ако бях облякла чувал за картофи, но все пак ми бе приятно да го чуя. След това ме хванаха за ръцете и ме отведоха в друга стая, където три фигури, седнали на нещо като диван, украсен с позлатено дърво, шумно поздравиха появата ми.
Седналият в средата, кльощав, нисък, полуплешив, с много дълъг нокът на дясната ръка, със смешни мустачки като тънка линийка, която дори не покрива очертанието на устните, истински образец на порочно лице, сигурно бе търговецът на имоти от Аликанте.
От дясната му страна седеше младеж с провинциална красота, зачервени бузи,на петнайсет-шестнайсет години, който постоянно гледаше дрехите си. На един от ръкавите на ризата му от италиански кашмир, с огромни рамене, все още висеше конецът от етикета.
От лявата му страна седеше момиче с бледо лице, което държеше в дясната си ръка броеница с малки червени зърна, и не изглеждаше толкова щастливо.
Имаше също един много висок, огромен мъж с вид на културист, когото не познавах.
Там беше и една жена на около трийсет и пет години, висока и яка, с твърда плът, която беше хубава въпреки грима на вещица, изкуствените нокти, огромните обеци, яркочервените устни и перфорираните зърна на гърдите от две посребрени обеци.
Тя най-много се оживи, когато ме видя.
Първо ме посочи с пръст. След това изви вежди, сви устни и ми отправи страховита усмивка.
Някой преди години ми беше разказвал и ми се бе сторило като черен хумор, че болели първите двайсет-трийсет удара, а след това всичко ти е все едно.
Несъмнено в началото прекарах добре, защото наистина вярвах, че става въпрос за чист фетишизъм, кожа, кабари и халки. Ако се съдеше но коментарите им, мъжът от Аликанте бе много тъп, за да могат нещата да стигнат докрай. Затова продължих да съм спокойна, когато грамадният непознат прикачи края на веригата за задната халка на нашийника ми, като едната от брънките закачи на един дебел пирон, който предварително зачука на стената.
Горката Енкарна, помислих си, ще й потрошат къщата.
Все още бях спокойна и съвсем възбудена от наситената атмосфера, която цареше в стаята,от горящото желание, разкривяващо лицата на някои от присъстващите, над които доминираха две огромни жадни очи.
Културистът зае ролята на церемониал — майстор.
Сграбчи Хесус за едната ръка, завлече го в средата на стаята и го хвърли на пода.
Хуан Рамон се приближи бавно и постави крак на темето му, за да не може да става. Какво пълно съвпадение с религиозната последователност, помислих си, защото жертвата не проявяваше никакъв признак на несъгласие.
Междувременно със същата подчертана церемониалност, характерна за последните жестове на изпълнителка на стриптийз, звярът вкара почти цялата си дясна ръка в дълга ръкавица от твърда кожа, украсена с малки заострени кабари, стигащи до лакътя му.
След това, усмихващ се на себе си, сви юмрук и злери продължителен поглед в него, като че ли искаше да се концентрира, за да прецени силата на тази нлстрьхнала топка с метални върхове, наподобяваща ужасяващо средновековно оръжие, преди да се обърне к . I Хесус, който, свит на пода, не бе успял да види Лслодл ira сцена.
Направи го.
Никога не бих повярвала, че ще е възможно, че едно такова малко тяло може да приеме този огромен
юмрук1, но го направи. Ръкатд му изчезйа почти напълно в тялото на малкия атлет, който се гърчеше и крещеше, неспособен да мръдне под тежестта на крака, който сега притискаше темето му. Направи го и като че ли недоволен от това, започна да върти ръката си в тялото, приемайки с усмивка виковете на болка, които изтръгваше при всяко мушкане.