Той й се поклони и сълзи затрепкаха по миглите на Райли. Бренан също се поклони, след това коленичи до леглото.
— Вашата саможертва за някой толкова безполезен, като мен, е отвъд всичко, което мога да разбера. Ако някога имате нужда от мен, за каквото и да е, само ми се обадете.
Тя им се усмихна и се надигна леко нагоре върху възглавницата.
— Вие рискувахте живота си заради мен. Да направя същото за вас не бе никаква саможертва. Радвам се, че сте живи!
Тя протегна ръце към Денал, който хвърли бърз поглед към Конлан. Той му кимна с глава и младия воин се наведе, за да може Райли да го прегърне. Когато мъжът се отдръпна, тя направи същото и с Бренан.
Ако Конлан бе имал някаква надежда да защити и най-тъмните закътани кътчета на душата си от любовта си към нея, този момент разби всичките му илюзии. Да гледа как тя протяга ръце към воините му и знаейки за жертвата, която беше направила за тях, беше чест за него — за всички тях, по-ценно и от най-ценния дар.
Той нежно взе ръцете й в своите, наведе глава и произнесе думите, които се откъснаха от дълбините на душата му на древен атлантски.
— Предлагам своя меч, сърце и живот, за да защитя твоя. От този момент, докато и последната капка на океана се изпари от земята. Ти си моята душа.
Тя се усмихна, без да разбира нито една негова дума, и очите й се затвориха.
Той дори не чу кога другите напуснаха стаята.
Глава 31
Смъртта дойде за Райли, сбръчкваше кожата и изгаряше с киселина плътта й, отново и отново в съня й, докато накрая тя изпищя и се събуди. Но писъкът също беше част от съня. Единственият звук, който се изтръгна от гърлото й, бе пресипнало пъшкане. Дори този слаб стон беше достатъчен да събуди мъжа, който лежеше до нея на леглото. Тя забеляза, че това беше различно легло от онова, в което беше спала миналата нощ. Различна стая.
Конлан я прегърна още по-силно с ръката, която закрилнически беше увил около кръста й.
— Райли? Будна ли си? Добре ли си?
Тя го погледна в очите, виждайки познатите синьо-зелени пламъци да горят в зениците му. Знакът за неговата страст към нея. Неговата любов.
— Те наистина ли са добре? Не съм сънувала и това?
Той кимна.
— Ти ги спаси и двамата. Твоята жертва… — гласът му секна.
Тя вдигна ръка, за да приглади назад косата от лицето му.
— Ш-ш-т — успокоително прошепна. — Всичко е наред. Аз съм тук.
Цялото му тяло потръпна.
— Ако те бях изгубил… никога повече не рискувай живота си по този начин.
Райли се усмихна. Чувстваше се по-слаба, от когато и да било. И едновременно с това по-силна.
— Ето, отново ми нареждаш какво да правя. Трябва сериозно да поработим над този кралски навик, който имаш.
Устните на Конлан се извиха.
— Свиквай с това. Ще ти заповядвам в продължение на много дълго време.
Той се наведе и нежно целуна челото, нослето и накрая устните й.
— Никога няма да те пусна да си отидеш от мен. Разбираш това, нали? — Притегли я по-близо до себе си в страстна прегръдка. — Никога.
Тя отвори щитовете на съзнанието си и усети пълната сила на страстта му, а собственото й тяло потръпна в отговор.
— Конлан? Искам да те почувствам. Искам да почувствам твоята топлина.
— Ще те държа в прегръдките си цялата нощ, mi amara. Ще те държа в тях завинаги — прошепна той в косата й, докато нежно галеше ръцете й.
— Не — тя го бутна и се изправи. Опитваше се да се освободи от камъка, който сякаш притискаше дробовете й. — Имам нужда да се почувствам жива. Трябва да ти кажа… да ти покажа…
Тя се претърколи така, че да покрие половината от тялото му и обхвана с ръце лицето му.
— Нуждая се — прошепна.
И го целуна така, сякаш умираше от жажда, а по неговите устни бяха останали последните капки вода.
Конлан изстена срещу нея. Беше се опитал с всички сили да бъде нежен. Да я успокои и да я накара да се почувства в безопасност, сигурен че тя иска това, вместо да се нахвърли отгоре й в желанието си. Но тя го целуваше така, сякаш искаше да го погълне. Страстта в докосванията й отприщи желанието, което се бе опитал да пребори. Кошмарът, който бе преживял, когато намери отпуснатото й тяло да лежи на пода.
Облекчението, че е жива.
— Райли, акнаша моя, обичам те. Нуждая се от теб. Имам нужда да бъда в теб, точно в този момент, точно сега, веднага — изстена той срещу устните й.