— Първо фактите. Ти предложи себе си на Посейдон в замяна на Денал и Бренан. Той е решил да те остави да живееш. Обаче те е маркирал със знака на Тризъбеца, който само жреците носят. — Аларик отмяташе фактите с пръсти, докато говореше.
— Второ…
— Какво имаш предвид с това, че само жреците го носят — прекъсна го Райли. — Аз дори не вярвам в него. Имам предвид, вярвам в неговото съществуване, след всичко, което се случи, и знам, че той притежава доста удивителна мощ, но аз съм момиче, което е твърдо убедено в Христовата вяра. Не мога да бъда негов жрец! Или жрица, или каквото и да е там.
Конлан почувства надигащата се в нея паника и й изпрати вълна на успокоение и подкрепа.
— Нека Аларик обясни. Не мисля, че той наистина имаше предвид жрец в буквалния смисъл. Посейдон няма жрици.
— Имаш предвид, че той няма жрици сега. Преди хиляди години е било съвсем възможно върховният жрец да бъде върховна жрица — каза Аларик.
— Какво? Никога не съм чувал за това.
— Има неща, които храмът пази само за себе си през последните няколко хилядолетия. Като например съществуването на aknasha an между онези избрани да напуснат Атлантида по времето на Катаклизма. — Аларик отново започна да крачи напред-назад, сякаш тялото му не можеше да стои на едно място.
— Ехо? Отново, аз не съм жрец или жрица, или каквото и да е там — каза Райли и подгъна крака под себе си на канапето. — Плюс това жреците не трябва ли да са се обрекли на безбрачие? — Тя се засмя и бузите й порозовяха. — Имам предвид, ох. Ами, добре де, няма значение.
Аларик се втренчи в нея, зелените му очи бяха леденостудени.
— Да има обет за въздържание. Още един факт, който може би трябва да обсъдим.
— Шегуваш ли се? Никакъв секс в продължение на стотици години? Това е отврат! — тя премигна. — Не се обиждай, но нищо чудно, че си в подобно кофти настроение през цялото време, Аларик. Може би ще трябва да премисля изцяло мнението си за теб.
Независимо от сериозността на разговора, Конлан трябваше да положи усилия, за да не се ухили. Тя беше най-спонтанният човек, когото беше познавал някога. Каквато и мисъл да й беше в главата…
— Веднага излиза през устата ми, знам — довърши тя и завъртя очи към Конлан. — Спри да мислиш толкова гръмогласно. Съжалявам, Аларик. Това беше прибързано и нетактично изказване от моя страна. Мисля, че идеята за това непланирано свещеничество ме хвана неподготвена.
Температурата в стаята се покачи с няколко градуса, когато обикновено непроницаемото изражение на Аларик стана съвсем малко по-приветливо.
— Повярвай ми, разбирам те. Но Посейдон те е белязал със знака на ръкоположен жрец или в твоя случай жрица. Трябва да се консултирам с древните свещени свитъци, за да определя какво може да значи това.
Конлан прокара ръка през косата си.
— Не можеш ли да питаш Посейдон? Имам предвид, нали си неговият върховен жрец.
— Върховен жрец, който позволи Тризъбеца да му се изплъзне още веднъж от ръцете — каза глухо Аларик. — Не получавам отговор, когато се опитам да говоря с Бога на моретата в последно време. Повярвай ми, опитах.
— Но…
— По-лошо е даже — прекъсна го Аларик. — Порталът не отговаря на повикванията ми. Опитах да се върна в Атлантида през нощта, за да прегледам свитъците, но магията на портала отказа да отговори на моите призиви. Опасявам се, че може би сме изхвърлени тук на сушата, докато проблемът с Тризъбеца не бъде разрешен.
Вен най-накрая се обади от мястото си, където се беше облегнал на стената близо до неизползваната камина.
— Всички опитахме. Никаква полза. Което означава, че не можем да повикаме дори и помощ — каза той. — Но да се върнем назад. Каза, че и преди е имало акнаши в историята ни? Които са били атланти?
— Да, няколко акнаша ’ан са били от онези, избрани да се разпръснат по височините на Земята през времето на Катаклизма. Емпатите са били много по-многобройни тогава. Макар и само едно на хиляда бебета да се е раждало с дарбата, но след като Райли и… — паузата бе едва доловима. — Райли и сестра й са първите, които срещаме от хиляди години насам, сам можеш да видиш, че числеността им намалява.
— И каква функция ние сме… те са изпълнявали? — попита Райли.
— Те са били сред най-ценените кралски съветници, като се има предвид естеството на тяхната дарба. Играели са важна роля при търговски преговори и други подобни. Също така, те често са избирали да служат на Посейдон в неговия храм, и са били много популярни в свещеничеството.