Тя постави ръка върху слушалката, кимна на Райли и погледна Джак.
— На разсъмване?
Той кимна, а от тялото му се излъчваше ожесточено напрежение.
— На разсъмване. Ако приятелите ти се съгласят, че е най-добре да нападнем кръвопийците по светло?
Конлан пое дълбоко дъх и незабелязано призова силата. Елементите запяха за него, но песента на Земята беше най-пронизителна. Той погледна към Джак.
— А какво ще кажете за себе си? По-добре ли ще е за теб и останалите шейпшифтъри да нападнем на разсъмване?
Глава 34
Докато Вен и Седемте си бъбриха със специалния отряд, Конлан, Райли, Куин и нейното приятелче алфа върколакът седнаха на нащърбени, вехти дървени столове около една очукана метална маса.
Куин погледна към Конлан.
— Той не е.
— Той не е какво?
— Той не е върколак, ако това е, което си мислеше. Той е… Джак, нещо против да им кажа?
Джак отправи суров и преценяващ поглед към Конлан. О, да. Мъжът определено беше воин, независимо в какво животно се превръщаше при пълнолуние.
— Става. Предполагам, че след като знаем за Атлантида, трябва да играем танто за танто в тази операция — каза той.
Куин му се усмихна кратко.
— Той се превърна в тигър. Не се срещат в Северна Америка. Но когато вампирите…
— Когато кръвопийците унищожиха целия ми подвид — семейството ми — реших, че ще се погрижа да умрат. А най-добрият начин да ги унищожа беше да дойда при източника — каза Джак със суров глас.
Райли потърси потвърждение чрез сетивата си. Мъжът казваше истината. Това бе достатъчно за Конлан.
— Трябва да си върнем Тризъбеца. Неговата мощ в ръцете на Барабас или, боговете да са ни на помощ, в тези на Анубиса, като нищо може да означава начало на нов Катаклизъм.
Куин кимна.
— Хванали са и вашите хора. Даниъл ни каза, че той планира удар, и ние…
— Даниъл? — прекъсна я Райли. — Кой е той и защо му се доверяваме?
— Добър въпрос — изръмжа Джак. — Той е един от високопоставените генерали на Барабас и аз не му вярвам. Питай твоята луда сестра какво, по дяволите, си мисли.
Тъмна, извиваща се сянка се появи в стаята, носейки леден вятър със себе си.
Преди изобщо да се е материализирал, Куин се изправи, с разтворени ръце.
— Аларик.
Той профуча, хвана ръцете й и я избута настрани от шейпшифтъра.
Джак очевидно не се впечатли от това изобщо. Той се изправи, с пистолет в ръка в рамките на едно премигване. Конлан почти беше забравил колко светкавично могат да се движат шейпшифтърите. Както изглеждаше, може би тигрите бяха най-бързи от цялата пасмина.
— Отстъпи назад от дамата, фокуснико — изръмжа той с нисък, гърлен рев.
До него Райли потръпна, когато звукът, подходящ за джунглата, отекна в малката стая. Конлан скочи, прелетя през масата и се изправи пред Джак.
— Успокойте се, той е с нас.
— Не ми пука кой е, трябва да си държи ръцете далеч от партньора ми или ще стане на тор за почвата.
Очите на Джак светнаха зловещо в жълто-зелен нюанс и зениците му се издължиха до тънки ивици.
Гласът на Куин се чу зад гърба на Конлан.
— Джак, престани. Това е Аларик, той ме излекува от огнестрелната рана. Той има… проблеми с обноските.
Топлина и светлина се стрелнаха в стаята и на Конлан не му беше нужно да се обръща, за да се сети кой ги възпроизвежда.
— Аларик! Малко контрол, ако обичаш. Имаме предостатъчно неща, с които да се занимаваме тук.
Гласът на Аларик беше дрезгав, напрегнат.
— Една дума, ако позволите, милейди. Трябва… трябва… — той спря, дишайки тежко.
Райли понечи да отиде при Куин, но Конлан я спря, като сложи ръка върху нейната. Това бе нещо, което Куин и Аларик трябваше да разрешат сами, преди всички те да могат да работят в екип, за да щурмуват Праймуса. Райли се втренчи в него, после усети емоциите му и му сигнализира, че разбира. Кимна и седна отново.
Куин най-накрая проговори, гласът и звучеше непоносимо изтощен.
— Да, трябва да поговорим. Особено след като това е единственото, което някога ще правим един с друг. Ела с мен. Останалите, моля ви, просто изчакайте. Опознайте се.
Тя се засмя.
— Хапнете по една курабийка.
Докато Куин и Аларик напускаха стаята, Конлан бе връхлетян от момент на прозрение. Осъзна, че Куин е хванала Аларик в капана на емпатската си мрежа толкова здраво, колкото и Райли бе уловила него. Но някои морски създания се оплитаха и удавяха в мрежи. И Аларик изглеждаше като едно от тях.