И той искаше тя да бъде неговата кралица.
Мисълта беше прекалено невероятна, за да я побере в ума си, особено сега. В навечерието на масово нападение срещу вампирското свърталище. Щеше да мисли за това по-късно. Започваше да става много добра в отричането.
Джак сочеше нещо върху картата.
— Стените са от бетон, не е като да можем да минем през тях просто така. Ако свръзката на Куин не ни вкара, сме прецакани.
Куин, която изглеждаше така, сякаш един повей на вятъра би я повалил, само кимна с мрачно изражение.
— Ще бъде там. Да не мислиш, че не съм проверила информацията, която ми предоставяше при други по-дребни проблеми, преди да му се доверя за нещо такова? Той вярва, че методите на Барабас са грешни и че неживите трябва да се върнат към старите си привички.
— Да нападат хора в сенките? — попита Вен с безизразен глас.
— Не, да съществуват съвместно с човечеството, без да се опитват да ни завладеят — отговори Куин.
— От векове насам той се храни само с животинска кръв, с изключение на редките случаи, когато някой доброволно му дава да пие.
— Така твърди той — отбеляза Конлан. — Няма значение. Принудени сме да продължим на базата на тази информация. Нека боговете се смилят над него, ако ни е предал.
Леденостуден вятър, който изглежда беше визитната картичка на Аларик, се завъртя в стаята и се вля в неговата тъмна фигура близо до Конлан.
— Няма богове, които да се отзоват на повика на подобен паразит, освен Анубиса. И наистина ми се иска тя да му се притече на помощ, за да мога да сложа край и на нейното съществуване.
— О, напълно подкрепям — изръмжа Вен.
Гласът на Конлан беше спокоен и напълно лишен от емоция.
— Ако Анубиса се появи, тя е моя. Считайте това за първия ми кралски указ.
Вен кимна бавно, но Райли забеляза, че Аларик не даде никакъв признак на съгласие. Само се взираше в Куин с вид на хищник, който изучава плячката си.
Или на осъден на смърт мъж, който наблюдава екзекутора си.
Не можеше да определи точно кое от двете.
Бастиян наруши тишината.
— Аз не съм придирчив. Кръвопийците ще умрат, дори и да трябва да ги убивам един по един.
— Нали знаете, че човешката полиция и военни също ще охраняват Праймуса. Сградата е официално седалище на конгреса — обади се Джъстис от тъмния ъгъл на стаята. Райли дори не знаеше, че стои там. Внезапно я осени прозрението, че той прекарва повечето време от живота си в сенчести ъгли.
Още нещо, за което да размисли по-късно.
— Точно заради това Даниъл ще ни вкара през подземната галерия — отговори Куин, като избягваше да поглежда към Аларик. — Макар че може да ни се наложи да се бием с някои от кървавите потомци на Барабас, за да се доберем до него. Даниъл ни предупреди по този въпрос.
— Към Праймъс тогава. Ще си върнем Тризъбеца и ще дадем урок на вампирите да не се замесват с човечеството и Воините на Посейдон — заяви Конлан и гласът му отекна в стаята. — Урок, който закъсня с повече от хиляда години.
— Амин — отвърна пламенно Райли. След това остави чашата си и докосна с ръка сребърния кръст, закачен на врата й. — И нека Бог бди над нас.
После се сети за белега на гърба си.
— Всички богове.
Глава 37
— Отключено е. Точно, както беше обещал — прошепна Куин, докато отваряше вратата, скрита зад етажерка с почистващи препарати в килера на чистачите в сутерена на занемарена офис сграда. Конлан кимна и направи жест към Вен, че двамата ще влязат първи в тъмния коридор.
Зад него Джак нададе нисък рев на недоволство.
— Не мисля така. Няма да поставя хората си в опасност, няма да поставя Куин в опасност, освен ако не съм на първия ред на представлението, момчета.
Конлан направи пауза и после кимна.
— Тогава се присъедини към нас, тигре. Но тази мисия е под мое командване, като се има предвид, че бъдещето на моето кралство зависи от нея. Ако не можеш да се примириш с това, оставаш тук.
Очите на шейпшифтъра заблестяха със свиреп златист цвят.
— И кой ще ме спре?
Аларик размаха длан, почти равнодушно.
— Това ще да съм аз.
Жрецът се приближи и застана пред шейпшифтъра, който беше замръзнал на мястото си, неспособен дори да говори.
— Даже в навечерието на пълнолуние силите ми надхвърлят твоите. Ще ме предизвикваш ли, или ще ни съдействаш? — гласът му бе отегчен, сякаш огромният шейпшифтър — тигър не беше от никакво значение.