Конлан ги познаваше много добре и би потръпнал, ако тялото му не бе заклещено в покварената хватка на силата й. Барабас се люшна, хванат в хипнотичен капан от смъртоносната привлекателност на господарката си.
— Да, твоето първо дете, моя богиньо.
Анубиса грациозно повдигна ръка, за да го докосне и разкъса тялото му.
— Тогава защо? — изкрещя тя, когато внезапно яростта освети до бяло лицето й. — Защо не ми каза, че имаш Тризъбеца? — изрева и звукът строши всяко стъкло в стаята. Спука тъпанчета. Смрази кръвта на всеки, който все още беше в съзнание.
Това даде надежда на Конлан. Ако яростта я завладееше, имаше шанс да успее да я победи. Ако Райли все още бе жива, а той отказваше да повярва в противното, Посейдон щеше да намери начин да я излекува.
Ако е мъртва, то нито едно неживо същество няма да напусне стаята, освен под формата на пепел.
Барабас изпищя и звукът се вряза в черепа на Конлан. Обърна погледа си обратно към вампирите навреме, за да види как Анубиса повдига глава от рамото на слугата си.
От това, което беше останало от рамото на Барабас.
Голям къс от него все още беше в устата й.
Тя му се усмихна отново, с кръв и парчета плът, заклещени между кучешките й зъби.
— Ти ме разочарова. Още по-лошо, опита се да ме измамиш, глупако.
Дланта й се стрелна и разкъса панталоните му. Вампирът падна на колене, гол и кървящ пред нея, хлипащ и пищящ в противна какофония от молби и извинения.
— Трябва да служим за пример, не е ли така, мили мой? — промърмори тя, с почти нежен глас. След това присви длан и заби ноктите си в слабините на Барабас.
Измъчен вик, какъвто Конлан никога не бе чувал досега, откакто напусна леговището й, рикошира в стаята и той гледаше напълно ужасен как тя изпъна пръсти, за да покаже на вампира кървавото зрелище на собствените му топки в ръката й.
— Да — повтори тя и деликатно изсмука месото от дланта си. — Трябва да служим за пример.
Докато Барабас се превиваше, все още в писъци, ръката й отново се стрелна напред.
Този път изтръгна сърцето му. Вампирът не издаде повече нито звук.
Райли усети, че се връща в съзнание на приливи, безмълвни вълни от звук и светлина обляха ума й. Неприкритият ужас на Конлан, почти я накара да повърне, но някакъв инстинкт й подсказа да се преструва на мъртва.
И беше дяволски близо до смъртта, ако съдеше по болката, която смазваше главата й.
Тя отвори сърцето и ума си, отвори душата си, и се замоли за помощ.
Вярвам. Преди време се обърнах към теб с открито неподчинение, сега го правя с окаяно смирение, Посейдон. Ти си Богът на моретата. Притежаваш сила над тях, твоите поданици.
Абсолютна тишина изпълни мозъка й. Беше се провалила.
Тогава смени смирението с неподчинение.
Наистина ли ще позволиш на тази кучка да спечели в края на деня?
Отново тишина. Безнадеждността я опустоши. Ако дори богът, който я беляза, я бе изоставил, каква надежда имаше срещу богинята на смъртта?
— ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА, НЕБЛАГОДАРНИЦЕ. ОКАЯНО СМИРЕНИЕ? ПО-СКОРО СЕ ДЪРЖИШ КАТО КАПРИЗНО ДЕТЕ.
Райли почти потрепери от облекчение, припомняйки си в последния момент да остане напълно неподвижна.
Кажете ми какво да правя, ваше кралско, морско величество и аз съм вашият човек.
— НЕ МИСЛЯ ТАКА. ТИ СИ ЖЕНАТА НА КОНЛАН И ЩЕ СТАНЕШ ДОБРА КРАЛИЦА. МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВАШ ТРИЗЪБЕЦА МИ ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ, ПРАВНУЧКЕ ОТ СЕМЕТО МИ. ИЗПОЛЗВАЙ ГО РАЗУМНО.
С тези думи страховитото му присъствие изчезна от ума й. Но нещо твърдо и остро я смушка в дупето.
Предполагам, че в края на краищата притежаваш някакво чувство за хумор. И благодаря.
Тя почувства безпогрешно формата на Тризъбеца, който се затопли под извитото й и потрошено тяло, изпълвайки я с топлина и светлина, докато я лекуваше. С единствен, безшумен заряд всичките й травми бяха излекувани и я изпълни усещането за огромна сила. Белегът на рамото й гореше, напомняйки й за дълга й.
О, за мен ще бъде удоволствие.
С едно гладко движение тя сграбчи дръжката на Тризъбеца и скочи на крака.
— Хей, кучко! Искаш ли да си поиграем?
Анубиса, с ръце, заети с нещо отвратително и обляно в кръв, насочи вниманието си към Райли и изсъска. Конлан стоеше в центъра на стаята, мускулите му потрепваха и очевидно не можеше да се движи.