Тя изстена, докато той целуваше, лижеше и я смучеше, отделяйки същото внимание, което беше засвидетелствал на гърдите й. Само че този път, тя щеше да свърши в устата му, ако не спреше.
Райли отмяташе глава насам-натам върху възглавницата, давейки се в усещането. Предаваше се на примитивния огън, който искреше от него и от нея, от двама им. Кой знаеше къде свършва единият и започва другият? О, устните му, езикът му, устата му. Тя беше готова да избухне. Само ако, само ако…
Той плъзна един пръст вътре в нея и натисна надолу.
— Конлан! — някой — тя ли беше това! — изкрещя.
Той добави втори пръст и започна да ги вкарва и изкарва от нейната влажност в синхрон с това, което правеше с езика си, и Райли се задъха, стенеща, умоляваща.
И тогава той спря. Очите й се отвориха рязко и тя се взря в него, докато се опитваше да диша и да се фокусира. Той й се усмихна, зениците му почти бяха погълнати от този танцуващ синьо-зелен пламък.
— Свърши за мен, Райли. Нека да почувствам твоята сладост в гърлото си.
След това отново наведе глава и тя свърши при първия допир на устата му. Отново и отново и отново, докато не си помисли, че ще припадне от усещането.
Когато Конлан най-накрая я освободи, я придърпа надолу до себе си и докосна бузите й.
— Плачеш. Нараних ли те?
Тя го погледна през сълзите, оплетени в мишите й.
— Не. Далеч е от това. Мисля… Мисля, че може би излекува нещо вътре в мен.
Тя обви ръце около врата му и придърпа главата му към себе си.
— Имам нужда от теб, вътре в мен, Конлан. Моля те.
Удоволствие и истинско чувство за притежание проблеснаха в очите му.
— Тогава ще ме имаш.
Той повдигна краката й и намести твърдата си ерекция срещу нея, насочвайки я към чувствителното й ядро.
— Сега? — попита той, като я закачаше.
— Сега.
С един тласък, той проникна в нея докрай и тежките му топки се удариха в дупето й. Тя извика и се стегна около него, гърчейки се отново и отново.
Конлан се отдръпна, навлезе още веднъж и изстена, когато тялото й се стегна около неговата твърдост. След по-малко от дузина тласъка той извика и достигна собственото си освобождение, потрепна в ръцете й, а спазмите му вътре в нея продължиха дълго след това.
Когато отново можеше да формулира някакви думи, Райли се засмя.
— Добре, напълно пледирам за виновна, ако това е наказанието.
Конлан се завъртя на една страна и я издърпа със себе си.
— Не съм сигурен, че можем да наречем това наказание — каза той, като все още дишаше тежко. — Освен може би за теб. Самоконтролът ми е толкова лош, колкото на неопитен младеж в ранните му дни в Академията.
Тя се сгуши в ръцете му.
— Разкажи ми.
— За моята липса на контрол?
— За Атлантида. Трябва да е невероятна.
Той улови устните й в целувка.
— По-невероятно е, отколкото можеш да си представиш. Нямам търпение да ти покажа дома си. Първо обаче душ. После храна. След това ще ти разкажа всичко, което поискаш да узнаеш.
Тя поклати глава.
— Храна. В момент като този. Всички мъже ли мислят за храна?
Той седна, с нея, все още в прегръдките му, а после стана и я понесе, все едно не тежеше нищо.
— Не съм сигурен, че можеш да ме питаш това след такава нощ, малък емпат. Поне не и така, че да звучи правдоподобно.
— Не съм малка! Пусни ме долу — каза тя, като се държеше здраво за врата му и се смееше.
— Ще го направя. Под душа. — Той разкърши вежди в имитация на похот. — Споменах ли, че съм от Атлантида? Направо съм страхотен с водата.
Тя се смя по целия път до банята, където откри, че той не беше страхотен с водата.
Беше грандиозен.
Вен излезе изпод душа и осъзна какво дразнеше ума му. Не беше чул нищо от стаята на Райли цяла нощ. А определено беше видял Конлан да влиза там, след като му подхвърли безцеремонно Денал. Беше очаквал експлозия. От един или друг вид.
Не че беше имал намерение да се мотае наоколо, ако нещо подобно на вибрациите на чист секс започнеха да пулсират през стените, както миналия ден. Нещо в емпата и атланта караше сексуалното напрежение помежду им да се излъчва гръмко на радио честотата. Може би това беше въпрос, върху който трябваше да се замисли.
Сети се за сестрата на Райли, докато навличаше чисти панталони и тениска. Нее, мацката беше прекалено мрачна и сложна за него. Той ги обичаше простовати и приветстващи. Лесни за напускане.