Боговете му бяха свидетели, че и той е предопределен за същата неприятна съдба, като тази на Конлан. Да се омъжи за някоя древна девица, която щяха да изберат за него след време. Беше дълг на кралското семейство да реализират плановете на Съвета, отнасящи родословието на Атлантида.
Разочарованието да бъдеш принц. Не че някой от Воините на Посейдон щеше да избегне точно това вълнуващо задължение. Принудителна женитба за девица на единадесет хиляди години. Юху, можеше ли да удържи вълнението си?
Поне имаше още петдесетина години, преди онази му работа да попадне на дръвника, така да се каже.
Грабна чантата, която беше захвърлил до вратата, когато се прибра по средата на нощта. Сметна, че Райли щеше да си я поиска сега.
Ухили се при мисълта какво може да завари в стаята й.
Отвори вратата и излезе в коридора, като почти връхлетя върху Аларик. Жрецът отново беше облечен изцяло в черно, което само подчертаваше изключителната бледност на лицето му.
Някой беше пропуснал съня си за разкрасяване.
— Внимавай къде стъпваш, Венджънс. — Ръмженето на жреца би изплашило повечето хора.
Вен само се засмя.
— Какъв таралеж ти е влязъл в гащите? Не можа да заспиш, след като се направи на глупак пред сестрата на Райли миналата нощ ли?
Аларик замръзна, след което бавно обърна глава, за да погледне Вен. Мощ искреше в очите му със свирепо зелено.
— Може би ще поискаш да се научиш да гледаш в краката си в повече от едно отношение. Аз съм почти на границата на търпението си.
Вен точно понечи да му отвърне, но нещо в очите на жреца го спря. Ако не беше сигурен, че греши, щеше да се закълне, че Аларик изпитва някаква болка.
Ако не беше сигурен, че греши.
— По дяволите, защо да разваляме деня, преди дори да съм си изпил кафето? Нека да си вземем кофеина, Аларик. О, трябва да занеса тези неща на Райли, ако тя и Конлан не са се избили един друг миналата нощ. Не почувствах нищо от стаята й снощи.
Аларик стисна устни, но продължи към кухнята.
— Защитих стаята им. Ако трябваше да почувствам нещо от тяхната… както и да е. Защитих стаята. Остави нещата така.
Вен премигна, когато Аларик забърза по коридора. Нещо определено не беше наред, и то освен очевидната вина, която измъчваше жреца заради загубата на Тризъбеца.
— Което ми напомня, че трябва да си размърдаме задниците — промърмори той, след което прекоси коридора и почука на вратата на Райли. — Ставай от леглото, сънливке.
Не чу отговор и се зачуди дали щитът не й пречеше да чуе почукването му. Предпазливо, той отвори вратата.
— Райли?
И беше награден с великолепната гледка на красивия гол гръб на Райли, която стоеше и се протягаше до леглото.
— О, човече, — каза той и се загледа в пода, в ботушите си, навсякъде другаде, но не в нея. Почувства как лицето му бавно пламва.
Не, че да види гола жена, го беше притеснявало преди, но, по дяволите, това беше Райли. Лейди Съншайн. Тя беше смела като воин и заслужаваше нещо по-добро, от това някакъв идиот да я завари така…
Освен това, ако се съдеше по миризмата на секс в стаята, Конлан щеше да се опита да му срита задника.
— Всичко е наред, Вен, вече можеш да погледнеш, — каза тя сухо. — Покрита съм. Благодаря, че почука.
Той й се ухили.
— Хей, не ме обвинявай. Почуках. Аларик е направил някаква магия на стаята, за да я защити, така че да не се налага да понасяме… ъъъ, имам предвид, ох, мамка му.
Лицето й стана червено, чак до шията и изкусителната част на гърдите й, която можеше да види над чаршафа, който беше сграбчила.
— О, боже. О, аз никога, ние никога… ооооооо.
Естествено това беше моментът, в който Конлан избра да излезе от банята, все още влажен от душа и облечен само с хавлия.
— Какво? Вен! Какво правиш тук?
Пристъпи между брат си и Райли, като му блокира гледката.
— Какво правиш тук, докато Райли не е облечена? — повтори той, със злокобна заплаха в гласа си.
— Успокой се, брат. Точно заради това съм тук.
Райли издаде интересен писукащ звук иззад Конлан.
— Какво?
Той повдигна торбата, така че тя да успее да я види над рамото на Конлан.
— Не можах да спя миналата нощ. Помислих, че може да ти е писнало да носиш едни и същи дрехи. Отбих се до жилището ти, за да видя дали някой неприятел се мотае там и ти донесох някакви дрехи за преобличане, няколко от момичешките ти работи, както и да е.