Конлан се усмихна и взе торбата от него.
— Виждам, че Райли има същия ефект върху теб, какъвто има и върху Денал, малкия.
Вен присви очи.
— Да, добре, не забравяй, че мога да ти сритам задника два пъти на ден и три пъти в петък, старче.
Райли скочи от леглото, увита в чаршафа, и изтича към тях.
— Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти! Отчаяно исках да се докопам до някакви чисти дрехи. Страхотен си!
Тя се пъхна между Конлан и Вен и застана на пръсти, за да целуне бързо Вен по бузата, после грабна чантата от ръката на Конлан.
— Много ти благодаря! Сега, ако двамата ме извините, ще отида да се преоблека, така че да измислим как да върнем Тризъбеца и да спасим света.
Вен и Конлан останаха на място, с отворени усти, когато тя забърза към банята, увита като мумия, влачеща края на чаршафа след себе си.
— Малък разговор в леглото? — попита Вен, като се ухили на смутения си брат. — Между другото, не видях никакви знаци за вампири, които да стоят на пост в къщата на Райли. Трябва да са преследвали нас.
— Благодаря, Вен. Не знам какво щях да правя, ако… — Той млъкна, присви очи и накрая тръсна глава. — Райли е най-удивителната жена — не, най-удивителният човек, — не, дори това не е. Тя е най-удивителната личност, която някога съм срещал. Тя приема, каквото и да й сервираш, и се хвърля да го завоюва.
Вен пъхна ръце в джобовете си, леко притеснение се промъкна в него.
— И така, тя е доста изумителна. И изглежда е успяла да превземе теб, братко. Каза ли й вече за определената за теб кралица?
Конлан стисна челюсти.
— Не. Не съм… Не. Но трябва да поговоря с Аларик, Вен. Нещата ще трябва да се променят.
Вен не каза нищо, не знаеше какво щеше да постигне с приказки. Нещата щяха да се променят, това беше дяволски сигурно. Той просто не беше убеден дали промяната ще е за добро.
Райли разрови торбата, развълнувана да види, че Вен знае достатъчно за жените, за да донесе цял комплект от тоалетните й принадлежности. Сега дрехите.
Извади шепа с коприна и кожа.
Той сигурно се шегуваше.
Това ли атлантските воини считаха за полезно снаряжение за емпат? Копринена камизолка и нейният един-единствен минижуп?
Тя завъртя очи. Полата беше единствената кожена дреха в гардероба й, така че изглеждащият като рокер мъж вероятно е помислил, че трябва да носи точно това. Поне беше пъхнал любимия й чифт ботуши и един син пуловер вътре, така че нямаше да замръзне до смърт.
Докато се облече, Конлан беше излязъл. Прекара около пет секунди да обмисля, как въобще не й се иска да се изправи лице в лице с воините, след като всички щяха да знаят какво бяха правили тя и Конлан цяла нощ, но мирисът на кафе надделя над срамежливостта и тя се запъти към кухнята с вирната брадичка.
Само за да намери стаята празна. Но пълната кана с кафе — прясно приготвено, ако се съдеше по миризмата му — я примами. За начало тя си избра мъфин от огромната, наполовина празна кутия на масата, и седна пред нея, като се приготви да се наслади на тиха закуска, преди да спаси света.
Ха. Социален работник напада Праймъс. Очаквайте подробен репортаж в късните новини.
— За отстранените ми телесни части, най-вероятно — промърмори.
Някой прочисти гърло зад нея и тя почти изтърва чашата си с кафе.
— Извинете, лейди Райли?
Тя се обърна и откри Денал да стои на вратата към коридора.
— Нищо. Просто мърморя на себе си, което никога не е добър знак. Влизай. Искаш ли малко кафе?
Той й се поклони и странно, но това не я смути. Вероятно започваше да свиква. Страхотно.
Прибави надменност към списъка с неща, за които трябваше да се притеснява.
— Не, благодаря ви, но ще се възползвам от тези боровинкови мъфини, ако позволите?
Тя се засмя.
— Денал, наистина, трябва да поработим над езика ти. Вкарай го в този век. И да, разбира се, възползвай се. Дръпни си стол.
Той се поклони отново и седна срещу нея на масата, с гръб към стената. Взе си мъфин и впи зъби в него, израз на блаженство се разнесе по лицето му.
Тя се ухили; не можа да се въздържи. Така изглеждаше като деветгодишно хлапе. Което я накара да се зачуди.