Выбрать главу

— Денал, на колко точно години си? Вие, момчета, продължавате да подхвърляте думи като „векове“, когато говорите за разни неща, но имах прекалено много на главата си, което да проумея, за да се замисля за това.

Той преглътна и избърса устата си със салфетка, после я погледна сериозно.

— Скоро ще празнувам годишнина от моето раждане, лейди Райли. Вие празнувате ли такива неща?

— Да, с торта и сладолед, и балони. И, моля те, само Райли, ясно? И така, колко свещи ще има на твоята торта?

Той изглеждаше озадачен.

— Свещи?

— Една свещ за година. Така че на следващата ми торта ще има двадесет и осем свещи, което е твърде близо до тридесет за моя вкус, — отговори тя и потръпна при мисълта. — А ти?

Той й се ухили.

— Боя се, че моята торта ще прерасне в голям пожар, лейди… Райли. Моите свещи ще наброяват две и двадесет.

Тя се засмя.

— Точно така, малкия. Двадесет и две едва ли стигат за голям пожар. Не можеш дори да изпечеш ружа с двадесет и две свещи.

Денал дояде мъфина си и избра друг, след което поклати глава.

— Двеста и двадесет. Може би достатъчно, за да изпечем пиле или две.

Тя премигна.

— Оу. Добре. Изглеждаш страхотно на твоята възраст, — отговори едва — едва тя.

На двеста и двадесет години? И той беше младежа? Но…

— Денал, колко възрастен е Конлан?

Той изглеждаше изненадан.

— Той не е споделил това с вас? Но аз си мислех, че той и вие… Ъм, по-добре…

Беше неин ред да се усмихне, въпреки че почувства как бузите й порозовяват.

— Всичко е наред, Денал. Ние все още… настройваме нещата между нас.

Той погледна надолу към масата, която внезапно трябва да беше станала очарователна, след като не вдигна поглед, за да срещне нейния.

— Предлагам ви извиненията си. Не исках да ви причиня безпокойство.

— Повярвай ми, това е нищо. Трябваше да си наоколо за някои от нещата, които сестра ми правеше, за да ме засрами, когато бяхме деца.

Най-накрая той вдигна поглед, немирство блещукаше в очите му.

— Аз бях най-малкият от осем и имам седем по-големи сестри. Мога много добре да си представя как трябва да са били нещата между вас. Моите сестри имаха навика да ме обличат като кукла и да ме карат да присъствам на безкрайни чаени партита.

— О, определено ще използвам това срещу теб, хлапе, — добре модулираният тътен на гласа на Бастиян прекоси стаята. — Вероятно можем да ти организираме чаено парти през следващата ти мисия?

Денал скочи на крака и по пода се посипаха трохи.

— Ако някога кажеш на някого за тази история, аз… аз…

Бастиян се засмя.

— Може би ще поискаш да спреш сега, докато не пораснеш още малко, детенце. Освен това съм изморен от патрулирането цяла нощ. Няма да бъде честна битка, нали?

Райли се пребори да не се засмее на идеята Денал да се изправи срещу Бастиян. По-възрастният воин се извисяваше над него с близо фут и беше толкова широк, колкото малък хълм.

Но разговорът я върна обратно към нейната по-ранна точка.

— Добро утро, Бастиян. И така, ако Денал е хлапак, на колко години си ти?

— Добро утро, милейди. Аз съм на близо четиристотин години, слава на Посейдон. — Бастиян се насочи към кафето и изля остатъка от каната в огромна чаша, която изглеждаше като кукленска купичка в ръката му.

— А Конлан? — попита тя, без да е сигурна, че иска да знае отговора.

Бастиян наклони глава и й се усмихна озадачено.

— Принц Конлан е само на няколко седмици от възрастта, на която ще се възкачи на трона, разбира се. Той ще отпразнува петстотин години на този ден, когато срещне своята съпруга и стане крал на цяла Атлантида.

Райли изтърва чашата си с кафе и се взря в него невиждащо, докато течността се разливаше на поточета по масата.

— Когато срещне кого?

Глава 25

Райли бутна стола си назад от масата и се втурна надолу по коридора в търсене на един лъжлив, измамен атлантски принц, който съвсем скоро щеше да бъде кастриран.

Откри го в трапезарията с Аларик, и двамата бяха наведени над голяма карта разстлана върху масата. Предателското й тяло леко потръпна при вида му, тъмната му коса бе прибрана назад с кожена връзка, откривайки лицето му, а мускулестите му крака бяха достатъчно разкрачени, че тя можеше да си се представи между тях, лежаща по гръб върху масата… превърнала се в човешката хубавица за развлечение на седмицата, докато годеницата му го чака у дома в Атлантида.