Выбрать главу

— Мога да почувствам Райзън отново. Ако мога да ви помогна да го намерите, ще го направя. Заради доброто на Куин. И заради бунта.

Конлан се опита да достигне емоциите й, но бе далеч по-лошо, отколкото, ако бе заключила съзнанието си — всичко, на което се натъкна в ума й, бе опустошение.

— И стой настрана от ума ми, Конлан. С теб приключихме.

Денал огледа всички наоколо и се осмели да проговори.

— Какво ще правим сега?

Аларик отговори.

— Сега ще чакаме друго вълнение, така че да мога да открия Тризъбеца.

Бастиян заби юмрук в стената.

— И след това ще им хвърлим здрав бой на всички от рода на Микена.

Конлан стоеше там, с вътрешности, кървящи по пода, а жената, която му го бе причинила, вървеше надолу по коридора и напускаше живота му. Той оголи зъби с ръмжене.

— Точно така, Бастиян. Точно така.

* * *

Анубиса повдигна глава от отпуснатата и окървавена фигура на Барабас и изсъска. Смущенията в елементите бяха преминали през ума й, както чистият вятър прогонва острото зловоние на смърт от бойно поле.

Тя презираше чистите ветрове.

Време беше да възложи на Барабас малко работа.

Глава 26

Райли седна на дивана в стаята за игри и празнотата я заля, остров от тишина насред забързаните приготовления за битка. Тя и Аларик бяха прекарали целия ден, работейки заедно, докато се опитваха да открият Райзън и Тризъбеца. С прекъсвания получаваше разочароващо кратки връзки с техните емоции, дори когато Тризъбеца играеше опасна игра на котка и мишка с жреца.

Най-накрая, със залеза проблясъците на енергия бяха станали много по-мощни. Аларик успя да ги проследи, а най-силното емоционално излъчване, което тя чувстваше от Райзън и неговите воини, им помогна да изчислят приблизително местонахождението им.

Сега, всичко което оставаше, бе да чакат. Райли не беше способна да обработи толкова много безумни емоционални възходи и спадове, така че реши да преустанови опитите. След като непоколебимо беше игнорирала Конлан целия следобед, той най-накрая беше излязъл, за да помогне в подготовката за преследването на Райзън и Тризъбеца.

Райли щеше да им помогне да намерят Тризъбеца, от който толкова много се нуждаеха, а след това никога повече нямаше да й се наложи да си има вземане-даване с тези копелета. Тя почти се пресегна, за да докосне ума на Конлан, преди да се усети, и затръшна умствените си щитове.

Тризъбеца. Да, нещото което той искаше толкова силно, за да може да стане крал и да се омъжи за скъпоценната си кралица. Ами, чудесно за него. Израза на съмнение върху лицето му, когато Вен я обвини, че е наранила Аларик, беше нещо, което никога нямаше да забрави.

Което никога нямаше да може да прости. Той беше вътре в нея — телом и духом — вътре в сърцето й. Но въпреки това се усъмни в нея.

Слава на бога, че никога не му каза, че го обича.

— Не че е така — измърмори горчиво тя. — Краткотраен момент на причинена от страст лудост, нали?

Частица от болка, намираща се някъде дълбоко в гърдите й, заболя в протест при тази мисъл, но тя я потисна. Безмилостно.

Точно, какъвто беше той. Безжалостен. Смачка глупавите й фантазии, че най-накрая е намерила някого, който щеше да разбере каква беше в действителност… и да я обича. И няма да я напусне.

— Райли?

Страхотно. Сега дори си въобразяваше гласа му. Тя стисна още по-силно очи и игнорира влагата, която се появи на миглите й. Пръст помилва бузата й и очите й се отвориха. Не беше го извикала във въображението си. Той беше тук.

Конлан коленичи пред нея и взе ръцете й в своите, въпреки опитите й да избегне хватката му. Внезапно стаята се оказа празна. Без воини, без оръжие. Само двамата.

И болката.

— Райли, не можеш да позволиш на секунда съмнение да разруши това, което намерихме помежду ни — каза той. — Аларик и неговите предсказания за гибел могат да изгният в деветте кръга на ада, доколкото зависи от мен. Имам нужда от теб.

Дори с щитовете, покрили емоциите й и блокиращи неговите, можеше да види терзанието на лицето му. Линиите, обграждащи устата му, сякаш се бяха задълбочили с десетилетие в рамките на последния половин час. Вероятно тя самата не изглеждаше особено секси. Не че я беше грижа. Отново затвори очи, твърдо решена да го игнорира.