Выбрать главу

Отне му един удар на сърцето време, за да я разбере.

— Какво… о, не. За мен е чест да ви служа и защитавам, милейди. Просто…

— Не се тревожи за това. Ако имах чифт кинжали като твоите и знаех как да ги използвам, предполагам, че също щях да искам да участвам в екшъна. Поне щях да помогна да защитим…

— Принца — Денал кимна. — Тогава вярно ли е това, което легендата казва за акнаша? Че можеш да предизвикаш сливането на душите за толкова кратко време?

— Какво да направя? — Райли усети бузите й да пламват, бе толкова лесно да я разгадае човек, но бе любопитна. — Какво е сливане на душите?

— Казват, че когато една акнаша обича истински, тя ще се отвори за възлюбения си, за да може той да пътува из коридорите на сърцето и душата й.

— Много поетично — каза Бренан, влизайки в стаята. — Недостатъкът на местата от типа „скрити на най-очевидното място“, които Вен предпочита за скривалища, е, че съседите са подозрителни към такива като мен, които патрулират през нощта.

— Привличате нежелано внимание тук в предградията, така ли? — попита Райли, опитвайки се да говори с нехаен тон.

Думите на Денал я бяха разтърсили повече, отколкото искаше да си признае.

Истината имаше навика да прави така. Когато обича истински.

— Трудно е да си незабележим, когато представляваш метър и деветдесет секси парче, Бренън. Да не би да имате някакъв вид отвара за великолепие във водата в Атлантида?

Тя погледна към двама им, стоящи пред нея, само мускули, носещи кожа и изобилие от стомана. Сякаш появили се от някоя странна паралелна вселена, където моделите носят оръжие.

Денал клатеше глава.

— Ние не живеем във вода в Атлантида. Куполът ни предпазва — тя премигна, след това се засмя толкова силно, че я заболя устата и се опита да обясни, когато той придоби раздразнен вид.

— Не, не, не се смея на теб, Денал. А на себе си. Попаднах в заешката дупка15 с подивели секси модели.

Това отново й докара най-лошия случай на нервно кикотене, което е имала някога, и Денал, който поклащаше неодобрително глава, само го влоши. Дори Бренан се усмихна, макар че усмивката не докосна очите му.

Когато успя да си поеме отново въздух, тя избърса очи.

— Добре. Съжалявам. Наистина. Понякога ме връхлита просто така. Без съмнение ще се смея и на смъртния си одър. Какво ще кажете за пица? Две или три?

Тя ги изучаваше, преосмисляйки плановете си за поръчката. Отвличане на вниманието. От това се нуждаеха.

— Не, пет пици с всички възможни добавки. И може да си пуснем някои от тези филми. Вен има най-внушителната колекция от класически филми, която съм виждала някога. Някой да е навит за оригиналния Кинг Конг?

* * *

Конлан следваше Аларик, докато прелитаха през града, с тела, преобразувани в проблясваща мъгла. Вен и останалите ги следваха в две коли от колекцията на Вен. Те откриха още в началото, че модерните оръжия, нещо повече, всички, които не съдържаха нито следа от орейхалк, не можеха да бъдат променяни от процеса на трансформация.

Вен обичаше да взема играчките си със себе си. Той имаше повече оръжия, отколкото във военен склад за снаряжение.

И те със сигурност се нуждаеха от тях. Въпреки че петима от воините на Райзън бяха убити, те все още може би ги превъзхождаха числено. Родът Микена може да са довели много, много повече за охрана на откраднатия Тризъбец.

Защо? Изпрати той мисълта към Аларик.

Той вярваше, че си мъртъв. Искаше Атлантида да заеме онова, което той мисли за полагащо й се място сред земляните. Стана нетърпелив от плахите действия на Съвета. Видя себе си като крал, без съмнение.

Конлан чу това, което остана неизречено. И ти вярваш в същото?

Макар да не беше емпат, не срещаше затруднение да разчете възмущението в мислите на жреца.

Ако не сега, кога, Конлан? Възложено ни е да пазим човечеството. Изпълнихме ли тази клетва, криейки се като жени? Не, това е неподходящо. Дори у твоята жена и нейната войнствена сестра няма и едничка мисъл да се скрият, което е срамота.

Аларик увеличи рязко скоростта, сякаш опитвайки се да избегне мислите за Куин. Конлан трябваше да разбере нещо повече за тази реакция, за да е сигурен. Но за момента имаше много по-належащ въпрос.

Аларик каква е тази гибел, за която говореше? Втори катаклизъм?

вернуться

15

Има се предвид заешката дупка, в която попада Алиса от едноименната повест на Луис Карол. — Б.пр.