Всичко, върху което можеше да се фокусира, бе слюнката, събираща се в ъгъла на устата на вампира, докато я убиваше. Устните ме се присвиха над пожълтелите и изпочупени зъби, докато надигаше глава, за да я захапе.
Тя щеше да умре от зъбите на вампи с лоша устна хигиена.
Така и не казах на Конлан, че го обичам.
Отчаянието й даде сила. Тя изтласка ръцете си нагоре, а после ги разтвори според тактиката, която беше учила, за да се отскубва от хватката на нападатели.
Разбира се, това бяха нападатели, които не можеха да повдигнат къщата й с една ръка, както един проклет вампир би могъл да направи.
Но все пак това разхлаби хватката му за част от секундата. Достатъчно, че да удари с коляно слабините му, питайки се, докато го правеше, дали вампирите имат тестиси.
Противният му писък й подсказа, че имат.
Тя се претърколи изпод крещящото създание, като самата тя пищеше. Разтърси нощта с пронизителен, лишен от думи писък.
Изпрати мислите и ужаса си към Конлан, много по-силно, отколкото някога беше предавала.
Вампири! Прекалено много! Денал… О, Господи, не.
Тя замръзна за момент, обладана от ужас. Прекалено много, прекалено много, прекалено много. Няма да умра по този начин.
Тя сграбчи чадъра, който невероятно, но все още стоеше подпрян на вратата на килера и изтича към четиримата вампири, които атакуваха Денал.
— Махнете противните си ръце от приятеля ми! — крещеше тя, дори когато Денал забиваше меча си в гърдите на вампира пред себе си. Сигурно беше улучил сърцето, защото вампирът експлодира в отвратителна каша от кръв и кости върху килима.
Бъркотията започна да се стопява, още докато Райли се насилваше да мине от там с островърхия край на чадъра, прицелен към друг вампир.
Бренан извика към нея от ъгъла, където се биеше с още трима. Вероятно вече беше убил няколко от тях, тъй като доста повече от седмина други нахлуха през вратата.
— Райли! Онзи, който те нападна! Трябва да му отрежеш главата!
Тя спря, погледна към Денал, после към Бренан, след което отново към вампира, който се опитваше да стане.
— Със скапания чадър? — извика тя.
— Зад теб! Килерът!
Тя дръпна рязко вратата и видя помещение пълно с оръжия.
— Какво…
Сграбчи най-близкото нещо, което изглеждаше като бойна брадва от старите филми.
— Какво пък. Винаги съм искала да бъда викинг.
Стига си бърборила Райли, каза си тя, почти изплашена до смърт.
— Райли! Сега!
Тя трепна и рязко се завъртя, като държеше брадвата пред себе си. И отряза върха на главата на вампира, който пълзеше зад нея. Кръв и мозък се изляха от скалпа му, пръскайки съсиреци по краката и ботушите й. Което прогони и последната капка здрав разум от ума й.
— Има мозък по краката ми! — изпищя тя, като сечеше и кълцаше умиращия вампир, а един от ударите отдели главата му от врата.
— Не мога да понеса това! Не. Мога. Да. Понеса. Това.
Тя избяга от стаята, но се подхлъзна на кръвта и мозъка по пода и почти падна. Хълцайки от ужас и чист, пронизващ адреналин.
Затича се към вампирите, заобиколили Денал, все още сечейки и кълцайки с брадвата.
— Не, не, не! Оставете го на мира! — хълцаше, пищеше и викаше. Не говореше смислено. Не я беше грижа.
Отдавна бе минало времето за здрав разум.
— Има мозък по краката ми. Аз съм социален работник! Ще разрежа главата ти на три!
Сляпа ярост я завладя, и тя се въртеше от дясно на ляво, влагайки всичкия гняв и несигурност от деня в удара си. Брадвата се вряза в рамото на вампира пред нея и се плъзна надолу до центъра на гърдите му.
Когато падна на земята, пищейки, брадвата замина с него. Тя не можеше да я издърпа. Беше се заклещила между костите на вампира, в гръдния му кош.
— Райли! — гласът на Бренан проехтя към нея. — Излез от тук веднага! Излизай… бягай на безопасно място. Веднага!
Денал, който все още се биеше яростно, с меч в едната ръка и кинжал в другата, погледна към Райли над рамото на вампира, който го атакуваше.
— Лейди Райли! Моля ви! Отидете някъде на сигурно място! Позволете ми да изпълня ролята си на ваш защитник.