Тя стоеше там ридаеща, замръзнала между две биещи се групи. Бренан свали още един вампир и само един остана срещу него. Денал все още се биеше с двама.
— Трябва да взема друго оръжие. Трябва да помогна — изплака тя. — Конлан! Къде си?
Но когато се опита да се свърже с него, всичко което почувства, беше онази странна пустота, с която по-рано Райзън бе обградил себе си и хората си.
Тя се обърна и насили краката си, покрити със съсиреци и мокри от кръв, да я отведат обратно до стаята с оръжия. Почти беше стигнала, когато чу шумно тупване и изпълнения с болка рев на Денал. Обърна се да го види. Извика отново и падна на колене. Бренан стоеше, задъхан, над вече обезглавеното тяло на последния вампир.
Денал лежеше на пода, пронизан от меча, който вампирът беше промушил през стомаха му, преди да умре. Докато гледаше, с почти ослепени от сълзи очи, животът и светлината в очите на Денал отслабваха и потъмняха. Главата му падна настрани и той умря.
Глава 29
Конлан притискаше остриетата на кинжалите си към две различни гърла. Воините, които беше обезоръжил, бяха притаили дъх, приклещени до стената и без съмнение виждаха смъртта си в очите му.
Свистящият звук от стомана, която разсече въздуха, го предупреди за опасността, секунди преди още един от мъжете на Райзън да се строполи мъртъв в краката му. Конлан се обърна и видя Джъстис, който избърсваше меча си в дрехите на падналия мъж.
— Просто ти пазя гърба, Конлан.
Той кимна.
— Буквално, доколкото виждам. Дължа ти една услуга.
Джъстис повдигна вежда.
— О, мисля, че изобщо не трябва да започваме да ги броим, милорд. Защото „дължа ти“ вече стана двуцифрено число.
Вен и другите държаха останалата част от микенските воини на разстояние зад камари от полуавтоматични пушки. Проблемът с играчките на Вен беше, че в най-добрия случай надеждността на механизмите не беше много сигурна в близост до някой, който управлява елементите.
А в най-лошия случай бяха опасни.
Вен винаги казваше, че обича да живее на ръба.
Алексий се придвижи измежду хората, за да провери физическото им състояние. Всички те носеха странни роби, а на лицата им бяха изписани изражения на страх, примесен със страхопочитание. Конлан долови да се шепти „Атлантида, Атлантида“.
Още един проблем, който да добави към все по-нарастващия си списък.
На импровизираната сцена, Аларик стоеше срещу Райзън, който все още държеше Тризъбеца. Между двама им избухна блестяща стена от енергия, която затрептя първо по посока на единия, а после и на другия.
Райзън нямаше опит в използването на предмети, носещи власт, но Аларик веднъж бе казал на Конлан, че Тризъбецът изглежда има свое собствено съзнание.
— По-капризен е и от красива жена — беше се изразил той.
Но по всичко личеше, че Аларик печелеше тази битка.
Мъжете от другия край на кинжалите му се помръднаха и Конлан притисна остриетата с около инч в уязвимата кожа на гърлата им.
— Мислите, че съм се разсеял ли? Имате ли намерение да се пробвате с мен?
Те стояха мълчаливо пред него, а в разширените им очи се четеше отрицание. Вероятно се страхуваха да говорят, ужасени от принца, който се бе завърнал от гроба си, превръщайки се в безмилостен убиец.
Хубаво.
— Кой знае какво ми е сторила Анубиса, докато ме нямаше? — попита ги той подигравателно. — Може би тайно съм станал вампир, като нея?
Конлан се наведе по-близо до тях, оголи зъби и изсъска.
Мъжът от дясната му страна издаде цвъркащ звук, след това очите му се подбелиха и той се строполи като камък върху пода. Конлан едва имаше време да отдръпне острието от гърлото му, преди проклетият глупак да се беше нанизал сам на него.
Воинът от лявата страна на Конлан не беше ни най-малко сплашен.
— Може би сте по-лош и от вампир, след като играете детински игри като тази с мъже, които заслужават много повече, милорд.
Думите му събудиха у Конлан едва доловим срам, който бързо бе последван от гняв.
— Смеете да ме порицавате? Спомняте ли си за вашата измяна? Оскверняването на Храма на Посейдон с кражбата на една от иконите му? Дързостта да нападнете върховния си принц?
Откритото неподчинение на мъжа не намаля ни най-малко.
— Аз съм Мика, първият от Седемте на Райзън. Ние вярвахме, че сте мъртъв и Атлантида няма предводител. Вие…