— Вече не мога да ви защитавам, милейди. Провалих се. Съжалявам.
Тя поклати глава. Сълзите й продължаваха да се стичат. Наведе се над Денал и повдигна главата и раменете му в скута си. След като направи това, помилва безжизненото му лице с едната си ръка и се протегна, за да преплете другата в косата на Бренан, опитвайки се да му даде някакво успокоение.
— Не… Не си се провалил, никой от вас не е. Провали се вашето жалко, глупаво и безполезно подобие на Бог на моретата. Къде беше вашият скъпоценен Посейдон, когато се нуждаехме от него?
Тя осъзна, че крещи на бога им, но не й пукаше.
— Къде беше, когато твоят принц се нуждаеше от теб, егоистично копеле такова? Плуваше си наоколо и се забавляваше с някоя шибана нереида?
Бренан се опита да повдигне ръката си, но тя падна обратно до тялото му, сбръчкана и състарена. Той вехнеше пред очите й.
— Къде си сега, а? Никаквец! Предизвиквам те. Излекувай тези мъже — твоите воини — щом си толкова всемогъщ! — закрещя тя яростно, докато не почувства как гърлото й изгаря, а кожата й сякаш пламва отвътре.
Истински ад от болка я изпепели, обгори, профуча през нея и в стаята, изгаряйки дъха, излизащ от дробовете й. Тя се разсмя диво и яростно.
— Така ли? Това ли е всичко, което можеш? Ела да ме накажеш лично, отвратителен мерзавец такъв! Що за бог си ти всъщност? Хайде! Предизвиквам те! Ела и излекувай тези мъже!
От тавана избухна каскаден порой от пламъци, преплетени с вода, който изпълни стаята. Обгради Райли и двамата паднали воини и жигоса плътта й с изгарящата си мощ. Насред болката, Райли намери някъде вътре в себе си оазис от спокойствие, момент на прозрение, който я налегна, продиктуван от отчаяна нужда.
Значи, така ще умра. Докато се присмивам на бог.
Един глас отекна с гръмовна сила, отвъд всичко, което някога бе чувала и изтрещя през стаята, главата й и през същината на нейната реалност.
— МАГИЯТА ВИНАГИ СИ ИМА ЦЕНА, А ЛЮБОВТА СТРУВА ВСИЧКО. ПРЕДЛАГАШ ЛИ СЕБЕ СИ В ЗАМЯНА НА ТЕЗИ МЪЖЕ?
Болката спря. Всичко, което усещаше, бе светлината, цветовете и хладната мъгла на океански бриз. Сякаш беше обгърната от морето и заобиколена от гласа на морския бог.
Бе посмяла да обича принц и сега неговият бог щеше да я убие заради дързостта й.
Гласът прогърмя отново в нея, отеквайки в костите, зъбите и кръвта й.
— ПРЕДЛАГАШ ЛИ СЕБЕ СИ ЗА ТЕЗИ МЪЖЕ?
Тя се поколеба, защото знаеше, че отговорът й трябва да бъде абсолютната истина. Погледна към лицата им и се върна в спомените си. Жизнерадостният Денал, засрамен зад букета от цветя. Студеният Бренан, копнеещ за чувствата, които бяха откраднати от него. И сега животът им. Тя трябваше да плати цената им.
Ще кажеш ли на Конлан, че го обичам?
— НЕ СЕ ПАЗАРИ С БОГ.
Тя сведе глава, без да обръща внимание на сълзите, които се стичаха по лицето й. Нито на болката, разкъсваща сърцето й. Райли кимна и каза думите на глас, защото имаше нужда да ги чуе. Обещание. Жертвоприношение. Тържествена клетва.
— Да, предлагам себе си в замяна на тези мъже.
— ТАКА ДА БЪДЕ.
Водата започна да се извива спираловидно от пода, стените и тавана и обгърна Райли и двамата воини в къдравата си милувка.
Някак тя знаеше, че трябва да протегне ръцете си. Някак знаеше какво ще се появи в тях.
Блестейки със сиянието на дузина слънца, образът на Тризъбеца се срасна с дланите й, миг преди да почувства тежестта му.
— ТАКА ДА БЪДЕ! ТОВА Е ЗАПОВЕДТА МИ!
От Тризъбеца се разля изпепеляваща светлина, която премина през тялото на Райли и обгърна първо Денал, а после и Бренан. Само след миг стана толкова ярка, че тя не бе способна да види двамата воини, защото трябваше да затвори очи срещу заслепяващия блясък. Но поне усещаше неподвижните им тела до себе си.
Водата се превърна в огън и прогори гърба й, както удара на огнен камшик, поваляйки я на земята в писъци, в изгарящи пламъци.
Когато тъмнината дойде, тя я приветства. Нейният живот за техните. Последната й мисъл бе за сестра й.
Хей, Куин. Ще се гордееш с мен. Струва ми живота, за да го направя, но най-накрая ще бъда част от твоята революция.
Точно когато Конлан се напрягаше да вдигне глава, Тризъбецът изчезна в пожар от цветове и светлини. Райзън и Аларик изкрещяха, когато мощната експлозия от енергия ги хвърли назад и изгаси всички светлини в сградата.