Докато Вен и останалите успеят да възвърнат способността си да мислят, достатъчно, за да извадят фенерчетата, които носеха у себе си, Конлан вече беше скочил върху дървения подиум, за да намери Аларик.
Той коленичи до приятеля си и се отпусна неимоверно облекчено, когато видя, че жрецът все още диша. На светлината, която струеше от фенерчето на Вен, Аларик изглеждаше мъртвешки блед. Очите му се отвориха и огненият им зелен пламък изгори Конлан.
— Тризъбецът?
Накъсан глас се чу зад гърба му. Райзън. Конлан се завъртя бързо, за да се предпази от опасността, която бе пренебрегнал като глупак в страха си за Аларик.
Но Райзън не беше заплаха. Ако не друго, той изглеждаше много по-зле от Аларик. От ъглите на очите и от ноздрите му течеше кръв.
— Изчезна — изпъшка той. — Този глас… в главата ми… говореше за смърт… И тогава Тризъбецът избухна в ръцете ми.
Райзън отпусна глава в дланите си, без да обръща ни най-малко внимание на половин дузината мечове, кинжали и пистолети, които бяха насочени към него от близко разстояние.
— Изчезна! Какво направих?
— И ти си я чул също? Чул си Райли в главата си? — Конлан грабна ръката на Райзън и го разтресе. — Чул си повика й?
— Всички я чухме, братко — каза Вен.
Конлан обходи с поглед групата и видя как всички кимнаха с глава.
Той скочи на крака и тръгна напред.
— В такъв случай тя се нуждае от нас. Денал, Бренан… всички те имат нужда от нас веднага.
След тези думи той се превърна в мъгла, устреми се през стаята и стигна до прозореца, който щеше да го отведе навън и при Райли. В същото време я призова е емоциите си и когато усети само празнота, се помоли да не е станало твърде късно.
Райзън отвори очи. Изтощаването на енергията му го беше изпратило в безсъзнание, вероятно за доста време, ако сковаността на ръката, свита под тялото му, бе изобщо някаква индикация. Той се напрегна да седне и огледа тъмната стая. Лунната светлина, която влизаше през прозорците, единствена осветляваше опустошението.
Тела на хора и атланти лежаха разпръснати по целия под. Много от тях се размърдаха, още докато ги оглеждаше. Не бяха мъртви, а повалени от взрива. Тогава осъзна какво липсваше. Конлан и Тризъбецът бяха изчезнали. Той се бе провалил.
Райзън затвори очи, когато тежестта на неуспеха му се стовари върху него. Възможностите му се бяха изчерпали и би трябвало да сложи край на собствения си живот. Краят му щеше да бъде приет като кончината на предател, който бе унищожил честта на рода Микена.
Виковете внезапно го откъснаха от самосъжалението, на което се бе отдал. Вълна подир вълна от вампири прииждаха от прозорците и се приземяваха върху неговите воини и беззащитните платонисти.
Цяла дузина от тях се насочи към него.
Той се усмихна и извади кинжалите си. Поне щеше да умре като воин и да отведе в ада някои от проклетите кръвопийци със себе си.
— Да видим какво можете.
Глава 30
Конлан мислеше, че знае какво означава изтезание.
Но нищо не можеше да се сравни с болката, която го разкъса, при вида на голото и окървавено тяло на Райли, простряно на пода, докато телата на Денал и Бренан бяха отпуснати до нея. Меч, кинжали и една брадва бяха разпилени покрай тях.
Всички оръжия бяха изцапани с кръв.
Той прелетя през отворената врата, материализирайки се отново, и изпълнен с болка рев се надигна в гърлото му.
— Райли, не, не… не…
Той падна на колене до нея и съблече ризата си, за да покрие нейната голота. После притегли топлото й тяло в обятията си.
Нейното топло тяло. Страхувайки се да повярва, едва докосвайки я, постави длан пред устата и носа й.
Тя беше жива.
— Тя е жива! Благословени Богове, тя е жива! — Той сведе чело срещу нейното и прошепна молитва на благодарност. — Ти си жива, акнаша. Никога повече не ще се моля за нещо друго.
Аларик се преобрази в тялото си зад него, оглеждайки стаята, дори докато клякаше близо до Денал.
— Какво се е случило тук? Защо са в безсъзнание? Не виждам рани по тях.
— Донеси ми одеяло — настоя Конлан. — Трябва да я покрия. И да я сложа да легне.
Аларик поклати глава.
— Не я мести още. Позволи ми да я прегледам за вътрешни наранявания.
Той се приближи и задържа ръка над рамото на Райли.