Конлан се пребори с желанието си да изръмжи срещу жреца. Първичните му инстинкти бяха станали дивашки в нуждата му да брани и защитава, подобно на животно — женската си.
— Не я докосвам, Конлан. Ти трябва да… Ооо!
Жрецът отдръпна ръката си назад, сякаш се изгори. После се взря в Конлан с очи, разширени от шок.
— Отдръпни ризата си от гърба й, Конлан. Трябва да видя рамото й.
Напълно смутения глас на Аларик накара Конлан да се подчини. Той нежно отмести малка част от плата, който я покриваше.
Тогава и двамата се вгледаха в знака на Тризъбеца, от чиито дамгосани в плътта й ръбове все още се вдигаше дим.
— Това е знак, който не мога да излекувам, Конлан — прошепна Аларик.
Те се спогледаха, после отново сведоха погледи към почернялата кожа и в този момент миглите на Райли трепнаха и тя отвори очи.
— Конлан? Аларик? Мъртва ли съм?
Преди да успее да й отговори, тя отново изпадна в пълно безсъзнание. Аларик не можа да я изкара от него и предложи да я оставят да поспи. Конлан я занесе в спалнята и нежно почисти краката и ръцете и от кръвта, която беше полепнала по тях.
Ръцете му трепереха, когато погали извивката на глезена й и му се искаше да закрещи. Искаше да разкъса, унищожи, убие някой или нещо. Искаше да заплаче.
Не направи нито едно от тези неща. Не беше достоен да плаче за нея. Той остави да я нападнат. Можеше да бъде убита. Не само беше безполезен като принц. Беше се провалил и като мъж. Тя заслужаваше нещо по-добро.
Той спря за момент, стиснал топла хавлия в ръката си и се вгледа в бледата й кожа. Дори сега, умът му се разбунтува при мисълта да бъде наранена от някого. Някой щеше да умре.
Защо беше гола? Какво й бяха сторили? Кои бяха те?
При мисълта, че някой мъж, или по-лошо — създание, я е нападнало, го прободе унищожителен гняв.
Но защо Тризъбецът? Аларик беше казал, че това е знак на жреците, но не можеше да каже нищо повече, докато Райли не се събудеше.
Но жрецът беше разтърсен. Несигурен. Почти уплашен, ако суровите черти на лицето му бяха някакъв признак.
— Райли — прошепна Конлан, придърпвайки одеялото върху вече чистото й тяло. — Моля те върни се при мен.
Почукване отекна върху вратата. Той скочи и застана между вратата и леглото, с ръце върху кинжалите си. Вен отвори вратата.
— Готови сме да тръгваме. Притежавам още едно място, далеч извън града. Няма никакви къщи на мили разстояние. Никой, освен мен не знае за него, откакто го купих преди няколко месеца.
Вен прекоси стаята и се приближи до брат си, поглеждайки към фигурата, която спеше на леглото.
— Тя ще се оправи ли?
Конлан коленичи до нея, нежно отмествайки косата от лицето й.
— Трябва да се оправи — отвърна той просто. — Ако ли не, аз ще си отида с нея.
Вен понечи да заговори, но спря и постави ръка върху рамото на Конлан.
— Тогава ще се погрижим тя да е добре. Да вървим.
Конлан подпъхна одеялото още по-плътно около Райли и я вдигна на ръце. Той последва Вен надолу по коридора, където чакаха останалите и обикаляха около Аларик, който беше блед като мъртвец.
— Бренан и Денал са отзад в Хамъра — каза Бастиян. — Аларик ни каза, че те само са заспали и скоро ще се събудят.
— Такъв сън не съм виждал никога — измърмори Джъстис. — Те дори не трепнаха, когато ги носехме до колата. Това те кара да се чудиш какво им се е случило.
Алексий посочи чадъра, който лежеше на пода.
— Защо точно чадъра? Имаше разпилени оръжия по целия под, когато влязохме след теб. Преброих една брадва, няколко кинжала и двата им меча. Но нямаше нито едно оръжие от каквито и да било нападатели, нищо, дори следа от тях, освен кръвта им по нашите оръжия.
Кристоф вдигна ръце с дланите си нагоре.
— Не че ми е работа, но след като Аларик е извън строя, аз мога да се опитам да почувствам каква сила би могла да е използвана.
Той затвори очи и вдигна глава, мускулите на врата му се напрегнаха. Внезапно тялото му подскочи, сякаш нещо го удари.
— Някой е призовал сила тук. Огромна сила. Със същото ниво като онази, която ни връхлетя в склада, Аларик. Какво би могло да направи това?
Кристоф се обърна към Аларик.
— Нито Денал, нито Бренан могат да владеят елементите на подобно ниво. Как е възможно да е била призована такава сила?
— Бил е Тризъбецът — отвърна жрецът равно. — Посейдон е връчил своя жезъл на Райли и я е ръкоположил. — В смеха на Аларик звънна злокобно безумие. — Оказва се, че Посейдон е поискал твоята акнаша, Конлан. Сега тя му принадлежи.