Конлан освободи Бренан от хватката си и сложи ръка на рамото на Денал.
— Кажи ми, Денал. Вземи се в ръце и ми разкажи.
Той вдигна поглед и видя, че Аларик се е присъединил към Вен на прага на вратата. Останалите се бяха скупчили в коридора зад тях.
— Влезте, всички. Седнете някъде. Всички трябва да чуем това.
Движенията на Аларик бяха като на изтощен старец, когато влезе и зае единствения останал стол в стаята. Вен и останалите прекосиха прага един по един и седнаха на пода или се подпряха на стените.
Раменете на Денал спряха да се тресат и той си пое дълбоко дъх.
— Бренан трябва да го каже. — Липсата на емоции би била благословия отвъд всякакви граници в този момент. Аз не мога… — Гласът му трепна, той спря и поклати глава.
Бренан се изправи пред тях.
— Само да можех да усетя болката, която би трябвало да изгаря душата ми. Лейди Райли не заслужава по-малко.
Много бавно, приписвайки всичката вина на себе си, Бренан им преразказа събитията от миналата нощ, а погледът му се връщаше отново и отново върху Райли, докато говореше.
Денал го прекъсна на няколко пъти, опитвайки се да поеме вината.
Бренан поклати глава към по-младия воин и завърши.
— Тогава извадих меча от тялото на Денал, но отровата от вампирското ухапване ме порази. Аз умирах, милорд.
Конлан го слушаше тихо и се тресеше от ярост. Когато Бренан направи пауза. Конлан се наведе напред.
— Ние действахме като пазители и се намесвахме само когато вампирите нападаха хора в миналото. Но те доведоха битката на прага ни. Те нараниха Райли и сега ще умрат.
Той огледа хората си и Аларик, всички те кимнаха, а мрачните им лица отразяваха собствената му решителност.
— Те всички ще умрат — повтори той.
Аларик се обади с тих глас.
— Но трябва да разберем какво се е случило след това. Райли трябва да се събуди и да ни каже своята част от историята. Очевидно Денал е жив и Бренан не е вече заразен от вампирската отрова. Има и… други въпроси.
Никой друг, освен Конлан не беше виждал знака, обгорен върху гърба на Райли. Той кимна, оценявайки дискретността на жреца.
Денал вдигна глава и погледна жреца, очите му бяха зачервени от сълзите, които още се стичаха от тях.
— Аз знам какво се случи след това. Някак видях всичко. Бях на красиво място, изпълнено със сладкия аромат на океана. Не усещах никаква болка, нито дори раната от меч, която сложи край на живота ми. Но докато си починах и приветствах спокойствието, видях Райли на пода на онази стая да държи тялото ми.
— Аз също видях и чух всичко, което се случи. Лейди Райли сключи сделка със самия Бог на морето. Тя му предложи собствения си живот в замяна на нашите.
Гласът, който долетя от леглото, бе толкова слаб и дрезгав, че Конлан си помисли, че си въобразява.
— Той ми каза, че никой не се пазари с Бог — прошепна Райли. — Тогава защо съм все още жива?
Конлан скочи от стола и бутна Денал настрани едновременно. Райли погледна нагоре към него, а очите й бяха огромни на фона на бледото лице.
— Райли! Ти се събуди.
Той докосна косата й, лицето й и се наведе да целуне нежно устните й. Слава на боговете.
Слава на боговете.
Тя му се усмихна, сълзи проблеснаха в очите й.
— Предполагам, че по-невероятен е фактът, че съм жива. Особено след онова подмятане за Посейдон, че се забавлява с някоя нереида. Чувала съм, че боговете са бесили хора за много по-малко.
Тя се размърда в леглото и направи гримаса.
— Макар че рамото наистина ме боли. Не съм сигурна какво се е случило с него.
Конлан почувства как сълзите се спускат по бузите му, но не му пукаше.
— Всичко е наред. Аз ще се погрижа за него. Ти си жива и това е всичко, което е от значение. Ако си беше отишла от мен…
Той чу някой да прочиства гърло зад него. Аларик сложи ръка на рамото му.
— Може би трябва да оставим Райли да почива сега. Има много неща, които трябва да обсъдим.
Конлан се отърси от ръката на Аларик.
— Да, вие всички трябва да излезете. Аз ще остана тук, докато тя си почива.
Денал се изправи, в изражението му се четяха едновременно щастие и срам.
— Няма думи, с които да опиша радостта си от това, че сте жива, милейди. Ще прекарам остатъка от живота си, отплащайки ви се за саможертвата.