ДЖЕЙМС
ПАТЕРСЪН
ВЗРИВ
РОМАН
Превод от английски
Стоянка Карачанова
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“
На Тереза Патерсън,
която става все по-добра и по-добра.
ПРОЛОГ
<>
13 000 ЖЕРТВИ
И БРОЯТ ПРОДЪЛЖАВА ДА РАСТЕ
I
Само четири думи бяха изписани до татуировката на Мрачния жътвар от вътрешната страна на лявото бедро на Обри Давънпорт, но те казваха достатъчно:
Смъртта е моят афродизиак.
А никъде другаде в града либидото й не скачаше до небесата така, както в болницата за лечение на едра шарка „Ренуик“ - полуразрушен триетажен мастодонт с формата на подкова, разположен на източния край на Рузвелт Айланд.
Някога перла на неоготическата архитектура, сега болница „Ренуик“ представляваше разпадащо се каменно туловище, някогашна последна спирка на тринайсет хиляди мъже, жени и деца, умрели от мъчителна смърт.
За управниците на града „Ренуик“ беше историческа забележителност. За изследователите на градския пейзаж това беше най-призрачната сграда в Ню Йорк, а за Обри Давънпорт беше сексуална Мека. В една топла вечер в началото на май тя и партньорът й прескочиха двуметровата ограда, проправиха си път до вътрешността на разпадащия се лабиринт и разстелиха дебело карирано одеяло на каменния под.
Тя изрита обувките си настрани, свали ризата и сутиена си, смъкна джинсите си и се изправи почти гола, носеща само чифт бикини с цвят аквамарин.
Зърната на гърдите й реагираха на докосването на хладния бриз, който се носеше наоколо, а тя вдиша дълбоко землистия аромат на разложено, стелещ се наоколо, примесен е влажните нотки на речната вода.
Обри коленичи върху одеялото, затвори очи и зачака партньора си.
Тялото й потръпна, когато той надяна примката около шията й. Пръстите му бяха дълги и слаби. Пръсти на пианист, както ги наричаше майка й, такива, каквито има и баща ти.
Като дете Обри се беше чудила защо човек, благословен с ръцете на концертен пианист, никога не беше свирил на музикален инструмент и дори никога не се беше интересувал от музика, но по-късно през годините осъзна, че дългите слаби пръсти на Сирил Давънпорт бяха произвеждали друг вид музика - онзи звук в кресчендо, който се чуваше от спалнята на родителите й всяка нощ.
Обри усети как въжето се затяга. „Въже“ беше неточно определение, беше по-скоро дълга ивица копринен плат, вероятно колан на копринен халат, чиято мекота и гладкост тя усети, докато притискаше сънната й артерия.
Той я хвана за раменете и насочи тялото й така, че да легне на земята, докато коремът й не опря в памучното одеяло под нея.
- Удобно ли ти е? - попита той.
Тя се разсмя. Удобно беше толкова глупава дума.
- Смееш се - отбеляза той. - Животът е хубав, нали?
- Ъхъъъммм - отвърна тя.
- И ще става още по-хубав - добави той и дръпна ластика на гащичките й, придърпвайки ги надолу до глезените й. Пръстите му я подразниха, докато пълзяха бавно обратно нагоре по крака й, и се спряха точно до татуировката на бедрото й. Палецът му погали покритата с качулка фигура и описа дъга по извитата коса, която Мрачния жътвар стискаше в костеливите си пръсти.
- Здравей, смърт - каза той и отдръпна ръката си.
Пляс! Камшикът с ресни изплющя напречно на голия й задник и остави парещо и щипещо усещане, а кожените ленти на бича, завършващи с възли, се отпечатаха ясно по кожата й. Тя прехапа силно устни и писъкът й остана заглушен в одеялото.
Болката беше само аперитив, а удоволствието щеше да бъде основното ястие. Тялото й се изопна в очакване на следващия му ход.
С едно-единствено отработено движение той сви краката й в коленете, притисна ги към главата, сграбчи лентата, завързана около шията й, и завърза другия й край около глезените й.
- Ръка! - нареди.
Обри промъкна дясната ръка под корема си и я протегна ниско долу между краката си.
- Животът е хубав - повтори той. - Направи си го още по-хубав.
Пръстите й се раздвижиха, разделиха гънките, проникнаха във влагалището и наелектризираха всяко нервно окончание в тялото й. Ефектът беше зашеметяващ — мъжът с камшика, миризмата на гнило от руините и неизменното осезаемо присъствие на тринайсет хиляди мъртви души.
Той каза нещо, но тя не можа да го чуе заради звука на собственото си затруднено дишане. И тогава дойде мигът, от който нямаше връщане назад. Тя усети как вълната на удоволствие се надига в тялото й и с почти хирургическа точност леко отпусна краката си назад.