Выбрать главу

- Тук е имало триножник - заяви той. - Който и да я е убил, заснел го е на видео.

6

В Ню Йорк става все по-лесно за хората да се отърват от присъда за убийство. Висшето ръководство на Първо полицейско управление винаги изтъква факта, че убийствата в града ни са достигнали до исторически минимум, но има и друга статистика, за която никой не иска да говори - в четири от всеки десет случая убиецът остава не- разкрит.

В други градове проблемът са завишеният брой убийства, свързани с наркотици или банди. Когато дилърите или бандите започнат да се избиват, цели квартали се правят, че нищо не са видели. Няма свидетели, което обикновено означава, че няма и арести.

В Ню Йорк обаче причината за недотам бляскавото представяне на полицията е само една - Единайсети септември. Когато кулите на Световния търговски център се сринаха, мястото, на което се бяха издигали, се превърна в емоционален фокус на националната ни трагедия. За нюйоркската полиция това беше най-голямото местопрестъпление в историята на града. Онази сутрин 2749 мъже, жени и деца бяха убити и всяко убийство изискваше цялото ни внимание - всеки един, жертва по жертва.

Задачата разследването да бъде доведено докрай и хиляди семейства да получат отговори се стовари директно върху раменете на най-опитните ни детективи. Тази изтощаваща във физически и емоционален смисъл полицейска работа стана причина в рамките на две години след покушенията триста от най-добрите ни разследващи полица и да се откажат от професията си. Някои напуснаха, други се пенсионираха, а още осемстотин детективи бяха пренасочени да работят в новосформирания отдел за борба с тероризма. Образува се дупка, която така и не беше запълнена. В управлението ни все още има детективи, които работят по всичко - от дребни кражби до тежки престъпления, и имат стотици нерешени случаи на главите си. Новите случаи пристигат, преди да са разрешили старите, и няма на кого да разчитат за намаляване на натовареността. Подобни проблеми не бива да влияят на работата в отдел „Специални клиенти“. Когато ни трябва подкрепление, винаги го получаваме. В 1:45 ч., докато с Кайли все още оглеждахме местопрестъплението в болница „Ренуик“, ми се обади Дани Коркоран, колега детектив от управлението в Манхатън-север.

Познавах Дани от Деветнайсети участък. Той е умен, целенасочен и надарен полицай с пиперливо чувство за хумор.

- Зак, чух, че се нуждаете от подкрепление за някакво убийство, и току-що получих добрата новина, че това ще бъда аз - започна той.

Запознах го набързо със случая. Казах му да се погрижи за запазването на доказателствата в апартамента и манха гънския офис на Обри Давънпорт. Както и в колата й, коя го беше паркирана в Бруклин.

- Ще ми трябва и най-близък роднина за уведомяване -добавих аз. - Двамата с Кайли ще съобщим вестта.

- Действам - отвърна той. - Между другото, имам нов партньор, Томи Фишер.

-И?

- Е, и той си има своите плюсове и минуси.

- Какви са му минусите? - поинтересувах се аз.

- Непоносимост към лактоза. Към плюсовете спада това, че се целува страхотно.

Разсмях се и затворих телефона. Осъзнах, че това беше първият път, в който се смеех, откакто бях последвал кмета в хотел „Пиер“ шест часа по-рано, и имах нужда от това малко разпускане. С Кайли трябваше да разрешим два много гадни случая. Хубаво беше, че мога да разчитам на Дани Коркоран да свали напрежението в процеса на работа.

Той ми се обади отново само двайсет минути по-късно.

- Вашата жертва има по-голяма сестра, Клаудия Да-вънпорт-Морети. Работи в офиса за социално подпомагане към колежа „Барнард“. Съпругът й, Ник Морети, е диспечер във въздушно движение на летище „Ла Гуардия“. Имат две деца. Няма данни за престъпления, нито за някакви нарушения. От това, което виждам, изглеждат нормални като брадавици по кисела краставица.

Дани ми даде адрес на Западна 74-та улица в Манхатън.

Десет минути по-късно бяхме отново в колата, на път да съобщим неприятните новини. Кайли караше. Аз се свих на мястото до шофьора, затворих очи и се оставих да задремя за миг, слушайки автомобилните гуми леко да стържат по стоманените плочи на моста.

Събуди ме мобилният ми телефон. Беше Черил.

Доктор Черил Робинсън е съдебният психолог в отдел „Специални клиенти“. Въпреки предимно ирландския си произход, тя е наследила зашеметяващия си вид на латино красавица от своята пуерториканска баба. Преди четири години, когато се запознахме, Черил беше омъжена. За мен тя беше просто колежка, която по една случайност е магнетично привлекателна, зашеметяващо красива и напълно недостъпна.