Третото правило е, че портиерът почти винаги е наясно, че дрънкаш глупости, но ако му дадеш достатъчно информация, за да прикрие собствения си задник, обикновено се съгласява да съдейства.
Този се съгласи.
- В апартамент 4Б е - каза той и запрехвърля ключовете в огромната връзка, прикрепена към колана на панталона му. -Последвайте ме. - Поведе ни към четвъртия етаж, отключи вратата на апартамента на Хофман и побърза да ни остави.
Първото нещо, което усетих с влизането, беше миризмата, по-точно миризмите. На потни спортни дрехи, струпани в ъгъла, на неизмити съдове с развалена храна на кухненската маса и гадната воня на изгорена пластмаса, която съпровождаше крека кокаин.
Второто нещо, което забелязах, беше тялото, което лежеше по лице на пода във всекидневната. То също не миришеше никак добре.
Кайли ме погледна, посочи към човешката купчина на пода, после вдигна показалец и посочи мълчаливо към гърдите си. В превод: Този задник бие жени. Мой е!
Кимнах, а тя замахна с крак и го срита не особено леко в гръдния кош.
Мъжът изстена, обърна се на една страна и вдигна поглед към нас.
- Кои сте вие, по дяволите?
- Ние сме от списание „Дом и градина“. Идваме за фотосесията - заяви Кайли и размаха значката си. - Кои си мислиш, че сме, задник такъв?
Тя го изрита отново и той инстинктивно сви юмруци.
- Хайде де! Стани и ме удари - предизвика го тя.
Мъжът се изправи, доколкото можа. Оказа се, че е висок само около метър и седемдесет. Това което му липсваше откъм ръст обаче, тялото му компенсираше в мускули. Би-цепсите му бяха като от реклама на протеинови добавки, а впитата му тениска подчертаваше всяка издатина, форма и извивка на горната част на тялото му.
- Янек Хофман? - попита Кайли.
-Да, и живея тук. Как влязохте? - попита той и се зак-латушка, за да седне на лимоновожълтия диван, който изглеждаше така, че дори Армията на спасението не би го искала.
- Чистачката ти е забравила да затвори вратата. Познаваш ли Обри Давънпорт?
Последният въпрос привлече вниманието му. Пролича си как мислите се борят да си проправят път през съзнанието му, замъглено от дрогата.
- Работя за нея - отвърна той. - Е, технически погледнато, тя ме уволни, но ще ме вземе обратно. Винаги ме взема.
- Кога я видя за последно?
Той стисна очи и се опита да изцеди отговора от ума си, след което добави:
- В петък.
- Сигурен ли си, че не си я виждал снощи?
Очите му се отвориха рязко и предизвикателно.
- Казах ви, че тя ме уволни. Кучката ме кара да се варя в собствен сос по една седмица, преди да се обади и да ми даде нов шанс. Всичко е част от извратения й план.
- Къде беше снощи?
- Парти за един - отвърна той и кимна към неразборията в апартамента.
- Не мисля - отвърна Кайли, - колата на Обри е паркирана на ъгъла. Знаем, че снощи е била тук.
Това го изненада и той млъкна. Стисна отново очи и затърси трескаво из замъглените си спомени, но не успя да намери отговора.
- Тук ли е била? - попита накрая.
- Ти ни кажи, Янек.
Той се наклони напред, седнал на ръба на дивана и разтърка челото си е две ръце.
- Не знам. Може и да е била. Мозъкът ми е малко разбъркан от петък нас ам . Защо, по дяволите, не попитате пея дали е била тук?
Кайли приклекна, приближи се до него толкова, че лицето й на практика беше на сантиметри от неговото, и прошепна:
- Не мога да я попит ам . Мъртва е.
- Мъртва? - зъбчатите колелца в наблъскания със стероиди мозък се завъртяха и забелязах, че той най-накрая успя да свърже две и две. - Затова ли сте тук? Мислите, че аз съм я убил?
- Не мислим, че ти си я убил - казах аз, защото ми писна само Кайли да се забавлява. - Знаем, че ти си я убил. Паркирала е наблизо, след това двамата сте отишли с твоята кола до Рузвелт Айланд. Завързал си я, бил си я с камшик и си я удушил, след което си се върнал у дома и си се надрусал до забрава с надеждата, че всичко ще изчезне. Няма да стане. Единственото нещо, което ще ходи някъде, си ти.
- Рузвелт Айланд? - Той ме изгледа притеснено. - Близо до онази стара призрачна сграда?
Ако го бяхме задържали, щяхме да сме длъжни да го предупредим, че всичко, което каже, може да бъде използвано срещу него в съда, но ние не го бяхме арестували, а от ченгетата не се изисква да възпират едно плямпало да се изобличи само.
- Започваш да си спомняш, а? - попитах аз. - Точно там намерихме тялото й. Нагазил си в дълбоки лайна, Янек, но ние можем да ти помогнем. Кажи ни всичко сега и ще видим дали няма да можем да ти спечелим малко точки за сключване на споразумение с прокуратурата.