Последва тишина.
Кайли седна на дивана до него, сложи ръка на рамото му и заговори съвсем тихо:
- Свали това бреме от плещите си, Янек. Кажи ни истината. Ти ли я уби?
Той поклати глава и започна да хлипа.
- Не знам. Не си спомням.
10
Има два начина за претърсване на апартамента на заподозрян: единият е да се снабдиш със съдебна заповед, а това може да отнеме часове. Другият е да подлъжеш самия наемател да ти разреши да огледаш, което в случая на Янек Хофман би отнело секунди. Кайли започна първа.
- Хайде да не му даваме много зор, Зак - каза тя, а ръката й продължи да стои на рамото на основния ни заподозрян. -Това, че не може да си спомни всичко, не го прави виновен. Може и да не го е направил.
Точно в това е гениалността на Кайли Макдоналд. Само допреди няколко минути тя риташе човека, паднал на земята, обиждаше го и използваше всички трикове в арсенала на лошото ченге, за да измъкне признание от него.
Сега беше влязла в ролята на детектив Майка Тереза и дойде моят ред да съм лошото ченге.
- Може да не го е направил? - извиках аз. - А може би, като се събуди утре сутринта, ще е висок два метра - повиших тон с цяла октава. - Той е наркоман, мозъкът му е разкашкан от пушене на крек, а вече е и убиец. Областният прокурор трябва да каже само три думи в съда: злоупотреба със стероиди и това лишено от топки чудо ще прекара следващите четиридесет години на топло, където ще може да вдига гирички в двора на затвора „Грийн Хевън“.
- Поне му дай шанс да докаже, че е невинен - каза тя и се обърна към Хофман. - Можеш ли да го направиш, Янек? Можеш ли да докажеш, че си бил тук снощи?
- Може и да съм поканил някои приятели. Мога да се обадя тук-там да питам дали някой от тях... - пробва той.
- Приятелите лъжат - каза Кайли. - Трябва да измислиш нещо по-добро от това.
Той поклати глава. Явно резервоарът с идеите му беше пресъхнал.
- Ами храна за вкъщи? - попита Кайли. - Поръчвал ли си нещо снощи?
- Вероятно. Искам да кажа, аз постоянно поръчвам ядене - отвърна той и посочи с гордост към камарите празни кутии от пица, кутийки от китайски храни и другите остатъци, гниещи на кухненската маса. - Можем да се обадим и да видим дали някой от доставчиците няма да си спомни нещо...
- Това няма да мине - прекъсна го Кайли. - Областният прокурор смята, че доставчиците лъжат дори повече от приятелите. Дай да огледаме наоколо и да видим дали не можем да намерим някоя касова бележка с дата на нея.
Янек реши, че това е блестяща идея, и ни изгледа с благодарност, когато му предложихме помощта си да претърси апартамента за касовата бележка, която щеше да му послужи като билет към свободата. Пропуснахме да му кажем, че ако случайно се натъкнем на триножник, той ще бъде приет като уличаващо доказателство.
Отне ни по-малко от минута да намерим няколко лули за пушене на крек и пакет с трева, скрит в чекмеджето до леглото, и решихме, че криенето на доказателства от ченгетата далеч не е сред силните му страни. Десет минути по-късно вече знаехме, че Стойката не е в апартамента.
- Бившият ми беше във филмовия бизнес - отбеляза Кайли, след като не успяхме да намерим нищо. - Изненадана съм, че това място не е фрашкано с техника.
- Всичко е собственост на Обри - отвърна Янек. - Тя го държи в офиса си. Успяхте ли да намерите някакви касови бележки?
- Не, което означава, че все още нямаш никакво алиби -отвърна Кайли. - Дай ми мобилния си телефон. Джипиесът ти може да ни каже дали си бил тук миналата вечер.
Той й подаде телефона си без никакво колебание и аз се учудих защо, по дяволите, една интелигентна фото-журналистка като Обри Давънпорт би прекарала повече от десет минути с този тъп неандерталец.
Всяко съмнение, че Янек може да не е самовлюбен нарцисист, окончателно се разсея, когато видяхме снимките в телефона му. Имаше десетки гигабайти селфита, на които се виждаше намазаното му с бебешко олио голо тяло. Носеше само миниатюрни мъжки прашки, които едва прикриваха интимните му части.
Открихме и нещо, заради което се оказа, че си е струвало да ровим - серия от снимки на Обри, напълно облечена и застанала пред болница „Ренуик“.
- Какви са тези снимки? - попита го Кайли.
- Това е мястото — отвърна той.
- Какво място?
- Призрачното място на Рузвелт Айланд, където казахте, че сте я намерили.
- Какво сте правили двамата там?
- Обри искаше да направи документален филм за него. Много хора са умрели там, а смъртта наистина я възбуждаше. Тя предпочиташе да прави секс в някое гробище вместо в петзвезден хотел.