- Значи трябва да е имал ученик - отбеляза Кайли, - някой, на когото е предал всичките си знания в занаята.
- Съмнявам се. Самюълс винаги се е стремял да създава уникални бомби. Взривяването на хора за него е начин на живот. Не е имал ученици и последователи. Пре- калено е умен, за да споделя тайните си рецепти.
- Имаш ли някаква представа кога трябва да излезе от затвора? - попитах аз.
- Това е много добър въпрос - отбеляза Мали и посегна към торбичката със закуските, след което измъкна от нея мазна поничка с пълнеж. - Чакай да си проверя календара. О, момент, става дума за Тайланд. Значи никога.
12
Върнахме се в полицейското управление, където аз се изкъпах, избръснах се и се преоблякох в резервните дрехи, които държах в шкафчето си. Докато успея да стигна до бюрото си, Кайли вече беше успяла да се приведе в приличен вид и преглеждаше електронната си поща.
- Имаме благодарствено писмо от кмет Сайкс - каза тя и почука с пръст по монитора на компютъра си. - Виж!
- Защо просто не ми предадеш основното без подробности - казах аз. Мозъкът ми беше прекалено зает с мисли за Черил, за да ме интересува някакво си хвалебствие от кмета.
- Разбира се - отвърна Кайли и се завъртя на стола с гръб към екрана. — „Ала-бала, Джордан и Макдоналд, бърза реакция. Ала-бала, ала-бала, Джордан и Макдоналд, високи постижения и доблест.“ Следват още четири абзаца „ала-бала“ и в крайна сметка ние сме служителите на месеца.
- Не съм сигурен дали това е благословия, или проклятие - отбелязах аз.
- В това е очарованието на политиката, Зак. И двете неща е. Опаковани в електронно любовно писъмце, разпратено до Кейтс, началника на отдела и самия главен полицейски комисар - каза тя и се изправи. - Трябва да се махаме оттук. Подкреплението вече ни очаква в закусвалнята.
- Ще се видим направо там - казах аз. - Дай ми пет минути да спра на втория етаж и да кажа „здрасти“ на психоложката на отдела.
- Пет минути? Сериозно ли говориш? - отвърна тя и погледна часовника си.
- Нека са десет. Може да измисля и още нещо за казване, не само „здрасти“.
Слязох по стълбите до офиса на Черил. Тя седеше зад бюрото си и четеше нещо. Тъмнокафявите й очи бяха приковани в дебелата папка, разтворена пред нея. Вълнистата й смолисточерна коса обграждаше лицето й и се спускаше до раменете. Застанах на прага на отворената й врата и си помислих: Боже, тя е прекрасна.
А може да съм го казал и на глас, защото тя вдигна глава, изчурулика името ми и заобиколи бюрото си, след което ме придърпа в кабинета, затвори вратата и ме награби в прегръдките си, дарявайки ме с една бавна и чувствена целувка. Изглеждаше и ухаеше божествено.
- Ти си жив - каза тя.
- И с всяка секунда тук ставам все по-жив - отбелязах аз, докато тя за втори път впи устни в моите, а аз се отдръпнах леко и с нежелание. - Хайде да не започваме нещо, което не можем да довършим. Имам две пресни убийства, по които да работя. Може ли да продължим, откъдето спряхме, на вечеря?
- О, ще продължим - каза и ме пусна, - но да те предупредя отсега. Наясно съм, че през изминалата нощ изобщо не си спал. Но не очаквай да спиш много и през тази.
Тя ме целуна отново и аз напуснах кабинета й щастлив и възбуден. Стигнах набързо до закусвалнята на Гери зад ъгъла. Кайли вече ме чакаше в едно сепаре в дъното в компанията на подкреплението.
Дани Коркоран е второ поколение нюйоркски полицай. Служи на закона вече двайсет и две години. Както обикновено, беше добре облечен. Носеше сив дизайнерски костюм на една от най-добрите марки в града. Визията му завършваше със сив каскет като на вестникарче, който прикриваше оредяващата коса.
Пухкавата му ирландска физиономия грейна, когато ме видя, и той едва успя да се откъсне от купчината палачинки, гарнирана с наденички, за да ме дари с една от мечешките си прегръдки.
- Гледам, че все така продължаваш да се грижиш за здравето си - отбелязах аз и посочих великанската му закуска, а Дани отвърна с недвусмислено и не толкова дискретно почесване по носа със средния си пръст. След това ме представи на Томи Фишър, който, като всички партньори на Дани през годините, беше от мълчаливите.
- Стига закачки - заяви Кайли. - Да се върнем на случая, момчета.