- Стигнахме до паркинга около три през нощта и намерихме колата й - каза Дани. - Смяната на служителя, който я беше отбелязал да влиза, отдавна беше свършила, затова взехме домашния му адрес и отидохме да го посетим.
- Той помнеше ли я? - попитах.
- О, да. Дала му двайсетачка, за да паркира колата й на едно от онези златни места в паркинга, запазени само за най-щедрите клиенти. Казала му, че ще се върне скоро, но така и не се появила повече, разбира се.
- Той виждал ли я е преди?
- Не е била от най-редовните клиенти на паркинга, но от време на време е спирала там, предимно вечер, и оставяла колата за през нощта. Служителят си спомни, че я е виждал няколко пъти в компанията на някакъв бабаит, наполовина на годините й. Нарече го младия Арнолд Шварценегер.
- Звучи като момчето, което подозираме за убийството -казах аз, - името му е Янек Хофман. Той е нейният оператор. Къде е колата й сега?
- Конфискувахме я. Момчетата от лабораторията вече вземат проби.
- А апартаментът й? - попита Кайли.
- Прилича на къщата на Барби за свръх пристрастените към секса - отвърна Дани и подаде на Кайли мобилния си телефон. - Ето, можеш да разгледаш някои от любимите й кътчета.
Коркоран беше направил снимки на цял гардероб със секс играчки и приспособления, които за повечето хора биха били табу, но за Обри Давънпорт бяха нещо съвсем нормално. Погледнах през рамото на Кайли, докато тя разглеждаше набързо снимките. Вече знаех достатъчно за света на Обри, за да не съм изненадан.
- Наркотици? - попита Кайли.
Фишър отвори бележника си:
- Екстази, кока, синтетика, трева и рецепти за паксил и золофт. Лекарят, който й ги е предписал, е Морис Ланг- форд, а това е телефонният му номер. - Той откъсна лист и ми го подаде.
- Търсим видеокамерите и компютъра й - казах аз. -Намерихте ли ги в апартамента й?
- Нищо.
- А в офиса?
- Беше затворен, затова оставихме двама униформени да пазят пред вратата - каза Коркоран. - Те ни се обадиха преди няколко минути с новината, че асистентът й току-що се е появил. Името му е Трой Маршанд. Задържали са го, искате ли да го разпитаме?
- Ние ще поемем - отбелязах аз. - Предпочитам вие да се върнете при служителя от паркинга и да му покажете серия от снимки на шестима млади Арнолд Шварценегеровци. Един от тях трябва да бъде Янек Хофман, можете да изровите още петима от досиетата.
Дани заби вилицата си обратно в купчината палачинки и се ухили.
- Трябват ми само още четири - каза той, - петата може да бъде и селфи.
13
Офисът на Обри се намираше на Западна седемнайсета улица в район Флатайрън, близо до площад „Юниън“. Отпред беше паркирана патрулка. Указателната табела във фоайето гласеше „Давънпорт Филмс“, 303. Качихме се до третия етаж с асансьора и открихме един униформен полицай да стои пред вратата.
- Офицер Харисън - започнах аз, прочитайки табелката с името й. - Вие ли бяхте тук, когато пристигна асистентът?
- Да, сър. Той искаше да знае какво става и с моя партньор му казахме, че шефката му е открита мъртва. Има ли проблем в това?
Имаше, но реших да не го правя на въпрос. Кайли от своя страна не беше толкова великодушна.
- Да, има проблем - заяви рязко тя. - Детективите могат да научат много само като наблюдават реакциите на хората, когато им съобщят, че някой е умрял. Сега ще трябва да разчитаме на вторична информация. Той как прие новината?
- Изпадна в истерия.
— Хората изпадат в истерия и когато спечелят от лотарията, офицер. Ако ще се правите на детектив, трябва да се постараете повече.
- Извинете, госпожо. Беше шокиран, когато му казахме. Не заплака, но много се разстрои. Беше направо като попарен, съкрушен.
- Съкрушен като някой, който е спал с нея, или?
— Не, госпожо. По-скоро като някой, чиято шефка е мъртва, а той е останал без работа. Непрекъснато повтаряше: „Какво ще правя сега?“. Съмнявам се да е спял с нея. Той е гей.
- Сериозно? — отвърна Кайли. - И как стигнахте до това заключение?
- Попита ни дали може да се обади на годеника си за морална подкрепа и ние му позволихме. Годеник, не годеница, следователно, според мен, е гей.
Това си беше малка победа за офицер Харисън, още повече че успя да запази напълно невъзмутима физиономия. Тя отвори вратата на офиса, направи знак на партньора си да излезе и ние двамата с Кайли пристъпихме вътре.
Ако не броим няколкото стойки за прожектори и шест-метровата ролка с фототапет, покриващ една от стените, помещението беше просто просторно, открито пространство с висок таван, използвано като фотостудио. Имаше две бюра, тоалетка за гримиране с огледало със странично осветление, фризьорски стол и малък кухненски ъгъл, където двама мъже на около трийсет години седяха на маса. Пред всеки от тях имаше по една голяма керамична чаша.