Казват, че противоположностите се привличали, но не и в този случай. Двамата мъже много си приличаха. Бяха високи, стройни, с леко оредяващи тъмни коси и тъмни, леко наболи бради, оформени в дизайнерски прически. Единият носеше синя риза, а другият - жълта.
Този със синята риза се изправи и каза:
- Аз съм Трой Маршанд, асистентът на Обри. Знаете ли кой я е убил?
- Все още не, но работим по въпроса - отвърнах и се обърнах към този с жълтата риза. - Как е вашето име, господине?
- Дилън Фриймънт. Аз не я познавах. Искам да кажа, виждал съм я няколко пъти, но това е всичко. Тук съм само за да помогна на Трой да премине през всичко това. Може ли да задам един въпрос?
- По-добре е ние да задаваме въпросите - отвърна Кай- ли.
- Да, знам. Гледам много полицейски сериали, но исках само да разбера вярно ли е това, което се говори за Обри в интернет?
- И какво се говори?
- Че са се случили някакви много извратени неща, преди да бъде убита.
- И откъде чухте за това?
- Още щом Трой ми се обади, написах името на Обри в търсачката. В социалните мрежи и няколко клюкарски сайта пишеше, че са я открили в някаква стара, обитавана от духове къща на Рузвелт Айланд и че преди да умре, е правила извратен секс. Вярно ли е?
- Нюйоркската полиция не коментира клюки от интернет - заяви Кайли.
- Не бих се изненадал, ако е вярно - каза Трой. - През целия си живот Обри беше обсебена само от две неща: секс и правене на филми. Би било истинска ирония, ако е умряла така.
- Господа - прекъсна го Кайли, - опитваме се да заловим убиеца й, а вие губите от ценното ни време. Господин Маршанд, първото нещо, което ни трябва от вас, е компютърът на шефката ви. Можете да ни го дадете доброволно или да го вземем със съдебна заповед.
- Бих ви го дал, ако беше у мен, но не е. Обри никога не се разделяше с лаптопа си. Вероятно е в апартамента й.
- Не е там. Можете ли да се сетите за някого, при когото би го оставила? Наистина трябва да прегледаме информацията в него.
- Обри не оставяше компютъра си на никого - поклати глава Трой. - Може да е в багажника на колата й.
— Не е и там - каза Кайли.
- Това няма значение - отвърна Трой, - тя така или иначе правеше резервни копия на абсолютно всичко важно. Мога да ви изтегля файловете от облака. Ще ми трябват няколко часа.
- Благодаря ви - отвърна Кайли. - Когато приключите, моля, предайте ги на двамата полицаи отвън. Те ще ни ги донесат. Освен това трябва да прегледаме оборудването й.
- Насам - каза той и ни поведе към далечния край на студиото, - не е кой знае колко впечатляващо. Повечето й неща са стари, но тя не можеше да ги изхвърли. Ако трябваше да снима нещо важно, вземаше техника под наем.
Той отключи вратата на килер и отвътре се показаха метални рафтове с наблъскани в безпорядък фотоапарати и камери, обективи, кутии и най-обещаващото от всичко -триножници.
- Заключете отново - наредих аз. - Ще изпратим екип да се заеме с тях. Кой друг освен вас има ключ?
- Само Обри.
- А операторът й?
- Янек? - попита Трой и направи физиономия. - Не, по дяволите. Тези неща може и да не струват много, но ако му дадем ключ, всичко веднага ще се озове в сайтовете за продажби в интернет.
- Нямате особено високо мнение за господин Хофман -отбелязах.
- Този тип е загубеняк. Така и не разбрах какво правеше тя с него. Вероятно точно той я е...
Мобилният ми телефон звънна и той млъкна. Разпознах номера на обаждащия се и телефонът иззвъня втори път, но не вдигнах.
- Продължете, господин Маршанд - подканих го аз.
- Не трябва ли да се обадите?
- Може да почака. Моля, довършете мисълта си.
- Янек Хофман е брутален тип, наркоман със склонност към насилие. Той винаги ме е плашел до смърт. Не казвам, че той я е убил, но ако се окаже, че го е направил, няма да съм изненадан.
Кимнах и мислено добавих името на Тони Маршанд към списъка със свидетели на обвинението в съда. След това се обърнах и отговорих на четвъртото позвъняване на телефона.
- Госпожо кмет - започнах аз, опитвайки се да звуча колкото можех по-спокойно. - Как сте в тази прекрасна сутрин?
14
Госпожата кмет беше всичко друго освен добре в тази прекрасна сутрин. Беше излязла извън кожата си от бяс и изрече поток от ругатни, които, макар и несъвместими с високия й пост, бяха съвсем в унисон с дълбоките й корени от квартала Хеле Кичън.