- Арни е с добри намерения, но мисля, че той... греши -каза Хърш, внимателно подбирайки думите си. - Лудостта от изминалата нощ не беше отплата за някакви провалени бизнес интереси. Аз не по-малко от всички останали искам да разрешите случая с убийството на Дел, но моля ви, недейте да си губите времето в разследване на отмъстителни строители.
- А кого да търсим? Според господин Уелс всички ви обичат. И четиримата.
Хърш се насили да се усмихне.
- Детектив, аз съм далеч по-циничен от Принстън. Живеем в град, в който мнозина имат и мнозина нямат. Сигурен съм, че има много хора, които ще бъдат щастливи да научат, че някой е взривил зала, пълна с богати бели заможни мъже. Надявам се това да ви бъде от полза.
Помогна ни повече, отколкото той осъзнаваше. Благодарихме и на двамата и аз не казах нищо повече, докато не се върнахме в колата.
- Добре се справи, партньоре - отбелязах. - Подозираш ли, че Хърш крие нещо, или просто реши да пуснеш въдицата и извади късмет?
- По малко и от двете. Забеляза ли къде седеше Хърш снощи?
- Да, беше на маса близо до подиума, леко вляво от него.
- А забеляза ли какво направи той, когато Принстън Уелс представи приятелката си на тълпата?
- Не, но предполагам, че е правил това, което и по- вечето мъже в залата - възхищавал се е на госпожица Уитхаус и е благодарял на боговете на бюстовете за гледката.
— Не, не правеше това. А докато твоят собствен поглед е бил прикован в циците на Кенда, аз наблюдавах как Нейтън Хърш тихо се изправи от масата си и напусна залата.
Мобилният ми телефон иззвъня. Канех се да го оставя да превключи на гласова поща, когато видях кой се обаждаше и вдигнах.
- Детектив Джордан на телефона.
- Обажда се доктор Лангфорд. Връщам вашето обаждане. Аз съм... аз бях психиатърът на Обри Давънпорт. В шок съм, откакто научих за смъртта й. В статии в интернет се твърди, че е било убийство. Вярно ли е?
- Да, господине. С партньорката ми бихме искали да разговаряме с вас. Можем да ви посетим в офиса веднага.
— Невъзможно е - отвърна той и аз вътрешно се подготвих да чуя извинението за конфиденциалността на отношенията между доктор и пациент. - В момента съм на медицинска конференция в Олбъни. Вероятно ще се върна в града утре сутринта. Разбирам, че времето е от изключителна важност, но не можем да си свършим работата по телефона. Повечето от бележките ми са в офиса.
- Но вие сте съгласен да ни помогнете, нали? - попитах.
- Разбира се, че ще ви помогна. Законът ми забранява да споделям информация за живите си пациенти, но смъртта на Обри ме освобождава от тази забрана и бих могъл да ви помогна по всякакъв законен начин. Ще събера пациентското й досие и можем да се срещнем в кабинета ми утре в десет сутринта.
Той ми продиктува адреса и прекъснахме разговора.
- Имаме добри новини по случая на Давънпорт - съобщих аз на Кайли. - А докъде стигнахме с Феърфакс?
- Ти тъкмо коментираше циците на Кенда Уитхаус и аз се чудех защо ли Нейтън Хърш би отишъл до тоалетната точно когато остават само няколко минути до речта на кмета. Сега обаче си мисля: що за щастливо съвпадение -
Нейтън напуска залата точно преди бомбата да избухне. А знаеш какви чувства изпитват ченгетата, когато става въпрос за късмет и съвпадения, нали? - усмихна се Кайли.
16
Време беше да се разровим по-дълбоко в личния живот на живите партньори на Дел Феърфакс. За щастие, не страдахме от липса на материал.
- Тези момчета генерират сериозно количество писмени материали за себе си - отбеляза Кайли.
- Хората без пари обичат да четат за хора с купища пари -отвърнах. - Светът е пълен с отшелници, самотници и саможивци, но Хауърд Хюз беше милиардер и пресата го направи известен заради това.
Търсехме мотив за бомбения атентат, но с всяка прочетена статия и с всяко интервю четиримата основатели на фондацията все повече изглеждаха като съвестни граждани за пример. Принстън Уелс го беше обобщил доста добре миналата вечер: „Никой не иска да убива златната си кокошка. „Сребърен куршум“ няма врагове“.
Към един часа следобед вече почти бяхме приключили с публичната информация за тях, а на света нямаше достатъчно „Ред Бул“, който да ни накара да започнем да се ровим из личните им дебри.
След трийсет и шест часово дежурство бяхме изцедени. Аз се прибрах у дома, поспах четири часа, взех си душ и се появих в апартамента на Черил в седем. Изкусителният аромат на джамбалая ме посрещна още в мига, в който отворих вратата.