- С удоволствие. Но първо, нека да ви запозная и с един от моите хора.
- С кого?
- Той е съдия. И преди да сте ми отказали, бързам да кажа, че също така ми е и клиент.
- Какъв е проблемът в такъв случай?
- Обвинява ме, че го изнудвам.
- Изнудваш ли го? - попитах.
- Ще приема този въпрос по-скоро за лоша преценка в избора ви на думи, отколкото като оценка на личността ми, детектив Джордан.
- Стига, Кю, аз съм ченге. Така си говоря. Кой е съдията?
- Почитаемият Майкъл Дж. Рафърти.
- Какво става? Не можеш сам да се справиш с Атила, вожда на хуните? Рафърти е най-големият особняк в цялата ни съдебна система. Никой не го харесва и никой не може да излезе на глава с него.
- Сигурен съм, че веднъж щом научите подробностите, вие ще намерите начин.
- Сподели ги с нас.
- Това може да се случи само в личен разговор. Може ли да помоля Родриго да ме докара до Деветнайсети участък?
- Имаме среща извън офиса в десет. Можеш да наминеш към... чакай малко.
Вратата на офиса ни се отвори и забързаната капитан Кейтс се устреми право към нас, а токчетата й затракаха отчетливо по пода.
- Задействайте се! - извика тя от поне двайсет метра разстояние. - Избухнала е бомба на Шейсет и осма улица и „Йорк“.
- Какво има там?
- Строеж. Взривът е засегнал само един малък полеви офис. Един човек е мъртъв.
- Кой? - попитах аз, въпреки че знаех отговора още преди да бях задал въпроса.
- Собственикът на компанията, Арнолд Цимер.
18
- Изглежда, Арни Цимер получи точно това, което търсеше - отбеляза Кайли, докато си проправяхме път към мястото на взрива.
- Това беше грубо - отбелязах аз. - Този тип беше гад-няр, но не заслужаваше да умре.
- Божичко, Зак, не съм казала, че е заслужавал. Казах, че получи точно това, което искаше - нас.
- Не съвсем - отвърнах. - Той ни искаше само за себе си, а сега, технически погледнато, ще трябва да ни дели с Обри Давънпорт.
- Точно сега Арни Цимер ще получи цялото ни неотклонно внимание. Обри ще трябва да почака. Защо не се обадиш на доктор Лангфорд, за да му кажеш, че ще закъснеем за часа по сексуално образование?
Графикът на Лангфорд се оказа претъпкан след единайсет часа, така че се уговорихме да се видим в осем вечерта, най-ранния час, в който можеше да се срещне с нас. Очертаваше се това да бъде поредният ни дълъг ден.
Мястото на експлозията беше в района на университета „Рокфелер“, който е по-малък в сравнение с останалите образователни институции в града. Площта му заема само пет пресечки от Йорк авеню. Това, което му липсва откъм размери обаче, учебното заведение компенсира със световното си реноме. Посветен на био медицинските науки и изследвания, университетът бълваше Нобелови лауреати със скоростта, с която други училища произвеждат топ играчи за Националната баскетболна асоциация.
„Цим Кънстракшън“ беше една от строителните компании, ангажирани в изграждането на модерни лаборатории и други сгради към базата на университета, а полевият й офис по време на строителството представляваше стоманен контейнер с размери приблизително шест на два и половина метра, разположен в един ъгъл недалеч от основното място, през което преминаваха ежедневно работниците.
Хауърд Мали вече ни чакаше на мястото с доклад за щетите.
- Един мъртъв, Арнолд Цимер, собственик на компанията. Доколкото можем да преценим, никой друг не е пострадал - каза той. - Дотук знаем, че жертвата е пристигнала около седем и половина часа. Цимер е отключил вратата, влязъл е да включи климатика и бомбата е избухнала, превръщайки го в пара.
- Той ли я е задействал - с включването на климатика? -попита Кайли.
- Не, била е активирана дистанционно отвън. Той би бил ясно видим откъм улицата, когато се е приближил до прозореца, на който е монтиран климатикът. Бомбаджията просто е наблюдавал и е чакал точния момент.
- Същият бомбаджия ли е?
- Моделът на взрива е същият, оформлението на заряда е същото, но все пак трябва да прегледаме внимателно останките, за да видим дали ще намерим елементи на същия почерк.
- Тук има ли ръководител на строителния екип или друг човек от компанията, който да отговаря за работата?
- попита Кайли. - Имаме няколко въпроса, на които ти няма как да отговориш.
- Ще ми се да вярвам, че бих могъл да отговоря на всякакви въпроси, но ако търсите някой от по-висшите ръководители на строежа, човекът току-що беше някъде наоколо. Казах му, че от полицията ще искат да разговарят с него. Той работи в друг офис, някъде близо до входа към Шейсет и четвърта улица, но достъпът дотам е забранен, докато не дойдат сапьорите от К-9 да огледат района. Ще го разпознаете лесно - едър тип, висок около два метра, в работни дрехи и с жълта каска. Казва се Бил Нийл.